И така, Хенли се разхождаше и у него назряваше убеждението, че тази вечер ще открие любовта. Защото тази вечер луната беше надвиснала над града и южен полъх разнасяше смесено ухание на подправки и носталгия.
Той се скиташе безцелно, тъй като транзисторчето мълчеше. Никаква команда не го заведе в малкия парк на брега на реката и никакъв таен глас не го накара да се приближи до самотното момиче, което стоеше там.
Застана близо до него и започна да съзерцава гледката. Вляво имаше висок мост, подпорите му изглеждаха тънки като паяжина в тъмнината. Реката плъзгаше край него масленочерните си води. Един влекач изсвири и друг му отговори — като ридание на призраци, загубени в нощта.
Радиото не му даваше знак. Тогава Хенли каза: „Хубава вечер“.
— Може би да — каза момичето, без да се обърне. — А може би не.
— Красотата е тук — каза Хенли, — ако искаш да я видиш.
— Колко странно говорите…
— Така ли? — попита Хенли и пристъпи към нея. — Наистина ли е странно? Странно ли е, че съм тук? И че вие сте тук?
— Навярно не — каза момичето, най-после се обърна и погледна Хенли.
То беше младо и прелестно. Кестенявата му коса блестеше на лунната светлина, а лицето му се преобрази от настроението, от атмосферата и меката галеща светлина.
Устните му се разтвориха в почуда.
И тогава Хенли разбра.
Това приключение беше наистина предопределено и спонтанно! Радиото не го бе довело до това място, нито му бе нашепвало репликите и отговорите, които той да промълвя. А като разгледа момичето, Хенли не можа да открие транзисторче нито на блузата му, нито в косата.
Той беше срещнал своята любов без помощта на нюйоркската Служба за романтика. Най-после неговите загадъчни и колебливи видения се превръщаха в действителност.
Той разтвори обятия. Нежното създание се отпусна в тях с едва доловима въздишка. Целунаха се, а светлините на града блестяха и се смесваха със звездите над главите им, и лунният сърп се спускаше в небето, и сирени си пращаха тъжни послания през масленочерната река.
Задъхано, момичето се отдръпна.
— Харесвам ли ти? — попита то.
— Да ми харесваш! — възкликна Хенли. — Искам да ти кажа…
— Толкова се радвам — каза момичето, — защото аз съм вашият Безплатен предварителен любовен роман, който се Дава за проба от по-големите романтични заводи с главно седалище в Нюарк, Ню Джърси. Само нашата фирма предлага романтика, която е истински спонтанна и предопределена. Благодарение на нашите технологически проучвания ние можахме да се освободим от такива тромави апарати като транзисторите, които създават атмосфера на скованост и контрол там, където не трябва да има никакъв надзор. Ние сме щастливи, че имахме възможност да ви задоволим с този образец романтика. Но помнете, това е само проба, само късче от това, което По-големите романтични заводи с клонове по целия свят могат да ви предложат. В тази брошура, сър, са описани няколко проекта. Може да ви заинтригува екскурзията Романтика по света или ако имате по-смело въображение, може би пикантната Романтика през вековете ще бъде екскурзията за вас. Освен това имаме постоянен градски вариант и…
Момичето пъхна илюстрован проспект в ръката на Хенли. Хенли се взря в проспекта, пръстите му се разтвориха и брошурата полетя към земята.
— Надявам се, че не сме ви обидили, сър! — извика момичето. — Тази делова страна на романтиката е необходимост, но бързо приключва. След това всичко става напълно спонтанно и предопределено. Ще получавате сметката си всеки месец в чист плик с клеймо и…
Но Хенли бе обърнал гръб и вече тичаше надолу по улицата. Както тичаше, той отскубна транзисторчето от ревера си и го запрати в една кофа.
По-нататъшните опити на търговците да привлекат Хенли бяха безплодни. Той се обади на една своя леля, която моментално и цвъртяща от ентусиазъм му уреди среща с дъщерята на стара приятелка. Срещнаха се в претрупаната гостна на леля му и три часа несвързано си говориха за времето, за колежа, за работата и политиката и за евентуални общи познати. А сияещата леля на Хенли влизаше и излизаше от ярко осветената стая, сервираше им кафе и домашен кейк.
Нещо в тази скована, официална и отживяла схема трябва да е било особено подходящо за двамата млади хора. Те започнаха да се срещат редовно и се ожениха след тримесечно ухажване.
Интересно е да се отбележи, че Хенли беше между последните, които си избраха съпруги по стария несигурен, старомоден, лотариен, неиндустриализиран начин. Защото Обслужващите компании веднага забелязаха търговските възможности на стила „Хенли“, изразиха графически ефекта на притеснението върху психиката и даже оцениха ролята на лелята в Американското ухажване.