На вратата се почука и влезе Кларънс Хиндеман със сериозно изражение на лицето.
— Хинди? — попита Дюит. — Защо си толкова мрачен? Пак ли има някаква документация?
— Току-що получих молба да те дам за използване под наем. Щатът формира работна група.
— Да ме дадеш под наем?
— Започва следствие. Нуждаят се от теб. Оставаш тук капитан, но задълженията ти се суспендират докато това следствие завърши.
— Работна група на щата?
— Това е истинска чест, Джеймс.
— Какво следствие? Какво говориш? Вероятно не са помолили точно теб.
— Написах им няколко писма. Не исках да те губя. Но същевременно мисля, че твоето име заслужава да е сред работната група. Да имаш нещо, в което да можеш да забиваш зъбите си от време на време.
— Какво следствие?
— Харви Колет екзекутирал с ток един от охраната, докато човекът се опитвал да поправи неговия видеокасетофон. После докоснал още двама от охраната със зашеметяващата пръчка и избягал от Атаскадеро преди час. Генералният прокурор иска ти да оглавиш работната група. Знаеш, Джеймс, той е трапер, а ти вече си известен като експерт в тази област. Какво искаш да му кажа?
Лобос се отказа от костта, сви се и въздъхна. След дългата и тежка тишина Джеймс отговори:
— Кажи му, че тръгвам.