— Не са от Ръсти — рече той.
— Бих искала да проверя, ако мога.
— Казах ти — рече той като че ли се отбраняваше. — Не съм докосвал камиона на Макдъф. Просто няма начин…
— Дори и да е така, искам да елиминирам тази възможност.
— Тогава направи го! — той хвърли ръце нагоре във въздуха. — Пука ми! Но губиш лабораторно време.
Тя се наежи малко, извади от куфарчето си папка и му подаде от нея малка купчина черно-бели снимки.
— Тук се вижда докъде сме стигнали с косвените улики — обясни тя, докато той прехвърляше снимките. — Всяка снимка показва увеличените скъсани краища на разтеглива найлонова лепенка, с която са били залепени прозорците на двете коли. В долните краища се виждат показанията на броячната система и номера на разследването. Можем да съединим всяко парче лепенка до парчето, от което е откъснато. Три парчета лепенка използвани за всеки прозорец… икономично и специфично. Първото парче, увито около маркуча отляво надясно, второто отдясно, третото запечатва останалата пролука в прозореца. И колите на Макдъф и на Осбърн са били запечатани по подобен начин. — Идентичен беше думата, която всеки криминалист избягваше, тъй като тя нямаше никакво място в съдебната зала, никакво място във физическата вселена. Никъде нямаше две истински еднакви неща.
— Модел на поведение.
— Третата снимка — каза тя вещо, — показва вече нещо най-ясно и определено за извършителя. Можем да съединим парче № три от мястото на Осбърн с парче № едно при Макдъф.
— Една и съща ролка лепенка.
— Точно това е непоклатимото ти веществено доказателство, Джеймс. И двете убийства трябва да са умишлени. Един и същ човек е залепил и двата прозореца с лепенка от една и съща ролка. Освен това е използвал подобен по направа и възраст градински маркуч… две различни парчета, отрязани от един и същи маркуч, въпреки че не сме сто процента сигурни, тъй като нямаме събрана информация за маркучи, по която да направим справка. Нямаме справочна информация и за видовете гуми за велосипеди, но мисля, че в Сакраменто има. Продължаваме да работим върху това. Ти попита за онези власинки от вчерашната аутопсия. Не сме ги подложили на всичките тестове, но визуално синтетиката, открита в косата на Осбърн, съвпада по цвят и дължина с влакната, открити по неговите дрехи, което, както ти предположи, представлява влакна от постелките в колата.
— И в багажника — допълни той.
Прекъсна ги Еми, която попита дали трябва да вземе автобуса или той ще я закара. Той каза, че ще я закара. Клеър изглежда нямаше търпение да си тръгне. Дюит я задържа още минута. Еми се върна с блуждаеща и лъкатушеща походка в стаята си.
— Отпечатъци от пръсти? — попита той.
— Никакви по лепенките. И по двата маркуча. Открихме много по вътрешните стени на купетата с помощна на парова техника. Изпратих ги до Министерството на правосъдието в Сакраменто за анализ. Те работят с АСЛО ежедневно. Ако се получи някой хит, веднага ще ти кажат какъв е резултата.
Автоматичната Система за Латентни Отпечатъци — АСЛО — съдържа над шест милиона отпечатъци, запомнени в електронни файлове. Компютърната база данни съдържа отпечатъци, разделени на три части: престъпници, държавни служители и в третата част — всички работещи в детски градини и ясли, болници, частни следователи и отпечатъци от друг подобен персонал, които Министерството на правосъдието изисква да се държат картотекирани. Един усъвършенстван софтуер на изкуствения интелект идентифицира точно особеностите на отпечатъка на всяка личност — извивки, примки, ръбове — и после търси в базата данни със скорост хиляди отпечатъка за секунда, опитвайки се да го напасва с някой от там. Компютърът често „изплюва“ дузина или повече приблизителни отпечатъка и тогава експертът по отпечатъци от човешки пръсти, посредством ръчно сравняване на отпечатъците, стеснява максимално приликите докато се стигне до един-единствен „хит“.