Дюит попита:
— Ще искат ли там да се задействат по нашия случай?
— Аз ще се постарая. Защо не оставиш тази работа на мен?
— Познаваш ли Рамирес?
— Не.
— Аз го познавам. Беше наркодетектив, когато работих като съдебен следовател в града. Беше за две години.
— Искаш да тръгна да го преследвам, или аз да се заловя сама? — попита тя.
— Сигурна ли си, че нямаш нищо против последното?
— Нямаше да ти предложа да действам сама, ако не исках да го свърша — каза тя, отпускайки се уверено на облегалката на дивана.
Дюит вдигна снимките на съответстващите краища на лепенката:
— Точно от това се нуждаех. Добра работа и приблизително пет пъти по-бързо свършена, отколкото си мислех, че може да стане.
— Сега, когато умишленото убийство е потвърдено, Брайън ще задели повече хора по случая и ще го направи приоритетен. Наистина трябва да извършим всичко, което остава, бързо. Има вероятност, че може да разпореди да се работи допълнително, особено през някой уикенд.
— Очевидно е така — рече Дюит. — От моя гледна точка… се нуждая от всичко, веднага щом получиш резултата. Анализа на влакната, следата на велосипеда, органичните доказателства от аутопсията. Не се колебай да ми се обадиш тук, ако ме няма в офиса. За мен тази работа е без почивни дни.
Тя стана и събра снимките.
— Как е да си на другата гледна точка… искам да кажа, като детектив?
Той се замисли за миг и произнесе единствената дума, която му дойде на ум:
— Поразително.
2.
Звукът беше като от гръмнал пистолет. Дюит веднага се завъртя на стола в канцеларията си, скочи към прозореца, разтвори венецианските щори и се взря в паркинга, на който стояха радиоколите и коли без отличителни полицейски знаци. Никакво гърмящо оръжие — беше гърмяща кола и Дюит веднага я позна по стикера на бронята: „СПИРАМ БЕЗ ДА МИ ПУКА“. Профилът на Хауард Лъмбровски изпълни прозореца на вратата на колата, докато неговият „Мустанг“ зави наляво. „Мустангът“ беше син с бял снемаем покрив и Дюит си спомни своя разговор с Антъни де Сика, когато той беше описал точно същата кола до силния удар „тряс“ от затварянето на вратата. Разрови се нетърпеливо из бележника си и почти щеше да скъса няколко страници. Стигна до бележката си: „Двутонен конвъртъбъл? Силен удар като гръм? Едър мъж.“ „Хауард Лъмбровски?“ — написа сега той на нов лист.
Нямаше време да се размотава повече. Срещата беше след три минути.
Присъствието на кмета Мани Рот действаше на нервите както на Кап, така и на Хиндеман. Кап беше облякъл своето спортно сако, а Кларънс беше изоставил своята авторитетна позиция зад бюрото си за по-приветлив контакт. Беше подредил сивите столове от оръжеен метал така, като че ли четиримата щяха да провеждат бридж турнир без масата за карти. Рот чоплеше нервно нещо по ръцете си, сложени в скута. Кап барабанеше с молива си „Монгол №2“ по своето бедро.
— Лъмбровски ли беше този, който току-що видях? — попита Дюит. Кап се престори, че не е чул.
Хиндеман каза на Дюит:
— Джеймс, ние запознахме мистър Рот с новите улики: лепенката, маркуча и той помоли да разговаря с нас. Неговата загриженост, ако не греша, е какво и колко да кажем на пресата.
Рот започна сурово:
— Слушайте, момчета, не искам да ви говоря за вашия бизнес. — Стана, мина зад бюрото на Хиндеман и спря до прозореца. Дръпна въженцето и вдигна прашните щори „Ливлър“. Дюит не го познаваше добре, но му се стори, че в определен момент от живота си е бил в кръжок по драма. Той посочи театрално навън през прозореца и каза: — Това отвън е мой бизнес. Тези улици, магазини, галерии, ресторанти, каквото речете. Ако кажем, че има убиец на свобода в града, тези тротоари ще пресъхнат за една нощ. И тези туристи, които именно ни поддържат живота, джентълмени, ще изчезнат. Никакви туристи, никакъв бизнес, никакви данъци, никакви заплати…
— Никакви гласове — промърмори почти на себе си Дюит.
— Какво, детективе? — възкликна Рот, обръщайки се рязко почти на пети към него.
— Уважавам вашата загриженост, кмете Рот — каза Дюит. — Но ние сме принудени да използваме всички налични средства, които могат да помогнат, да спрат този тип. Пресата е много ефективен инструмент. Не само ще предупредим обществеността и така ще спечелим хиляди уши и очи, но може и да подплашим здравата този тип, да го накараме да се замисли добре. Пресата вече спекулира над възможностите…
— Спекулира, да — каза Рот, прекъсвайки го. — Но никое упълномощено лице в действителност не е излязло да каже, че е убийство. Виждате ли разликата? Каква вреда може да има ако се направи изявление, че двата смъртни случая са подозрителни и че разследването продължава? Това избягва думите „умишлено убийство“, но ни оставя честни пред обществеността.