— Искаш да кажеш, че ако действително видя да капе масло отдолу на „Мустанга“ на Лъмбровски, то поставянето на вестник под колата, за да се хване това масло, е като улавянето на изхвърленото доказателство?
Сафелети предупреди:
— Никакъв арест, нито задържане без точно съответствие, Джеймс. Едно точно съответствие ще ти даде достатъчно основание да заподозреш пряко Лъмбровски. Веднъж колата да бъде конфискувана и всичко зависи от лабораторията. Ако тестът на лабораторията даде положителен отговор, тогава ще можеш да го вкараш за разпит… но само за разпит — напомни му той.
— Разбрано.
— Ако си намислил да конфискуваш, първо се увери, че имаш работа с умишлено убийство. Ако не можеш, тогава ще ангажираме някой по-нависоко в униформа да се справи. И непременно прекарай през електронен тест картона му за шофьорската книжка, съхраняван в картотеката, след като провериш тази мостра от масло и преди да конфискуваш. Добре си известен с отношенията с Лъмбровски и, ако сгрешиш някъде, ще изглежда като опит за подмамване и хващане в клопка.
6.
Дюит се върна в офиса си да вземе формуляр СНР 180 за конфискация, какъвто използваха всичките полицейски участъци, защото беше много добър, а с добри формуляри беше трудно да се сдобиеш. На рецепцията Джини го спря с конспиративен поглед и приглушен глас. Кожата й както винаги беше лъскавочерна, а изкуствените сенки на очите бяха смущаващо светлозелени и се числеше към любимите му хора тук.
— Джеймс, като си се захванал с такава работа, оглеждай от време на време нещата, които са привлекли вниманието ти, защото май са много необичайни, разбираш ли? — Усмихна се. Беше се наканила да прави нещо днес: розово червило, малко от което беше полепнало по предните й зъби. — Слушай какво, никога не съм го виждала в секцията за съхраняване на информацията. За Кап става въпрос — добави тя, като че ли той не знаеше за кого говореше тя. — Човекът беше вътре сам. И не знае кой бутон за вратата да натисне, за Бога. Случайно бях наблизо да му помогна и зърнах какво носи в ръцете си, Когато излизаше. Мисля, че е един от твоите доклади. Знаеш адски добре, Джеймс, че ние, момичетата, сме длъжни да водим стриктно всички направени копия от всички доклади по разследвания. Това е регламентирано с правилник изискване. Аз после проверих дневника на твоите папки с доклади и открих, че никъде не е отразено, че той е правил копия. Това въобще не е правилно, Джеймс! Щом трябва да го правим правилно, трябва и той да го прави така.
— Кога беше това, Джини?
— Трябва да ти кажа, че ми щракна в главата, когато стана за втори път — каза Джини вместо отговор на въпроса му. — Дотогава въобще не съм проверявала.
— Втори път ли?
— Да, сигурно за Макдъф. Първият път той влезе след Осбърн. Не е записано за нито един от двамата, доколкото мога да ти кажа.
Дюит й благодари.
— Защо го прави това, Джеймс?
Дюит вдигна рамене.
— Как така командирът не изпълнява процедурите, след като на останалите от нас веднага започват да ни крещят, ако не ги спазим?
— Точно това възнамерявам да го попитам — каза Дюит.
— А, и между другото — добави тя, — имаш посетител.
Дюит тръгна към кабинета си с Ръсти близо до краката му.
— Сам? — каза той, след като влезе и завари мъжа да „чете“ изданието за бански костюми на „Спортс Илюстрейтид“.
Ръсти напъха дълбоко нос в скута на мъжа и заклати ентусиазирано цялото си тяло. Мъжът се опита да отблъсне муцуната на Ръсти от слабините си, но кучето беше достатъчно силно. Ниският, но набит Хектор Рамирес, когото всеки наричаше Сам, имаше кафяви очи с тежък и проницателен поглед под дълги гъсти, съединени в една вежди. Лицето му имаше леки белези от акне, носът му беше малко по-голям от обикновеното и червен на върха и край ноздрите от постоянно воюване с алергии. Беше на средна възраст и оглавяваше отдела за отпечатъци от пръсти на Министерството на правосъдието в Сакраменто.
— Тук съм само от няколко минути. Кларънс каза, че очаква да се върнеш. Каза, че няма да имаш нищо против…
— Ни най-малко.