— Демократите? О, сигурно имате предвид егалитаристите12? Отначало си помислих, че говорите за Църквата на свещения демократ. Оставихме тази църква на мира, те не ни пречат. Обаче съществува егалитарно движение, което се появява на всеки няколко години, разбира се, всеки път под ново име. Партията на свободата, Лигата на угнетените — имената не подсказват, че главната им цел е да изгонят всички мошеници, започвайки с мен, и на мястото им да сложат свои собствени мошеници. Изобщо не ги тормозим, просто проникваме в техните редици, а после някоя нощ арестуваме водачите им заедно с техните семейства и когато съмне, те вече са поели нанякъде извън планетата, като преселници по принуда. Депортираме ги. „Да живееш на Секундус не е право, а привилегия!“
— Цитираш мен.
— Разбира се. Точните ви думи от договора, с който сте прехвърлили Секундус на фондацията. В него се казва, че няма друга форма на управление на планетата, освен правилата, които настоящият председател намери за необходими, за да поддържа реда. Ние останахме верни на споразумението си с вас, Старши — аз съм единственият шеф, докато настоятелите не намерят основание да ме заменят.
— Така го бях замислил — съгласи се Лазарус. — Разбира се, синко, това си е твоя работа и аз никога няма да докосна председателското чукче отново, обаче се съмнявам, че е твърде умно да се отървавате от всички смутители. За да си опечеш пита, трябва да сложиш и мая. Обществото, което се е освободило от всичките си недоволстващи, тръгва по нанадолнището. Превръща се в стадо овце. В най-добрия случай строители на пирамиди, в най-лошия — западнали диваци. Може би по този начин се лишавате от едната десета от процента творчески личности. От своята мая.
— Страхувам се, че наистина е така, Старши, и това е още една причина, поради която се нуждаем от вас…
— Казах, че повече няма да докосна онова председателско чукче!
— Ще ме изслушате ли, сър? Няма да ви моля за това, въпреки че според древния обичай е ваше право, стига да пожелаете. Но бих могъл да се възползвам от съветите ви…
— Съвети не давам. Хората никога не се вслушват в тях.
— Съжалявам. Просто бих искал да получа шанс да обсъдя проблемите си с човек, по-опитен от мен. Относно онези смутители… Ние не ги отстраняваме по стария начин — всички те са живи, или поне повечето от тях. Заточението на човек на друга планета е по-приемливо от една смъртна присъда поради формално обвинение в измяна; така се отърваваме от неудобния, без да разгневяваме твърде съседите му. Същевременно не го губим — него или тях — а ги използваме за осъществяването на експеримент: всички заточеници се закарват до една и съща планета — Блаженство. Чували ли сте нещо за нея?
— Не и под това име.
— Смятам, че бихте могли да попаднете там само случайно, сър. Ние пазим съществуването й в тайна от обществеността, за да можем да я използваме като Ботани Бей13. Планетата не е чак толкова хубава, колкото подсказва името, но все пак е добра; напомня за Старата Тера — Земята, имам предвид — преди тя да бъде съсипана, или за Секундус от времето на нашето заселване. Достатъчно е сурова, за да създаде изпитания за хората и да пресее слабаците, но и достатъчно спокойна, за да се задомиш, ако не се боиш от черната работа.
— Като те слушам — хубаво местенце. Може би човек би трябвало да се вкопчи в него. Туземци има ли?
— Представителите на протогосподстващата раса са съвсем свирепи диваци… ако все още са оцелели. Не знаем дали е така, защото дори не поддържаме служба за свръзка там. Тази местна раса нито е достатъчно интелигентна, за да бъде цивилизована, нито пък достатъчно покорна, за да бъде поробена. Като нищо биха се развили, и то по свой собствен начин, но са имали лошия късмет да се сблъскат с Homo sapiens, преди да са подготвени за подобна среща. Но не в това е същността на експеримента: преселниците със сигурност ще надделеят в надпреварата, ние не ги изпращаме там с празни ръце. Обаче, Лазарус, тези хора вярват, че могат да създадат идеалното правителство чрез управление на мнозинството.
Лазарус изсумтя.
— Вероятно те наистина могат, сър! — упорстваше Уедърал. — Нямам причини да твърдя обратното. И точно в това се състои експериментът.
— Синко, ти да не си глупак? Естествено, не си, иначе настоятелите нямаше да те държат на тази длъжност. Но… на колко години каза, че си?
12
Егалитаризъм — утопична идея за всеобщо и пълно равенство на хората, за уравнително разпределение на обществените блага (фр.). —
13
Ботани Бей — място в Австралия, където били заточавани английските каторжници през XVIII-XIX век. —