— Деветнайсет столетия по-млад съм от вас, сър — спокойно отвърна Уедърал, — и ни най-малко няма да оспоря мнението ви. Но не мога да съм убеден на базата на собствения си опит, че експериментът няма да сработи, понеже никога не съм виждал управления от демократичен тип, дори и по време на многобройните ми пътувания извън планетата. Само съм чел за тях. От прочетеното произтича, че нито едно от тези управления не е изградено от популация, чиито членове до един вярват в демократичната теория. Така че не знам какво ще се получи сега.
— Хм… — Лазарус изглеждаше разстроен. — Айра, възнамерявах да ти проглуша главата с познанията си за подобни правителства. Но ти си прав, ситуацията е съвсем нова и не знаем как ще се развие. Разбира се, имам обосновани предположения, но и хиляда убедителни мнения не струват колкото един практически експеримент. Това е доказано от Галилей и опитът е единственото сигурно нещо, с което разполагаме. М-м… всички така наречени демокрации, които някога съм виждал или за които съм чувал, са формирани било то принудително отгоре, било то са градени постепенно от простолюдието, открило, че може да гласува за хляб и зрелища известно време, докато системата се разруши. Съжалявам, но не съм наясно какви ще са резултатите от експеримента ви. Предполагам, че ще е най-жестоката тирания, която можем да си представим, тъй като управлението на мнозинството дава на безскрупулните силни личности безброй възможности да потискат останалите. Но не знам. А твоето мнение какво е?
— Според компютрите…
— Хич не ме интересуват компютрите! Айра, и най-сложната машина, създадена от човешкия мозък, притежава всички ограничения на същия този мозък. Всеки, който мисли другояче, не познава втория закон на термодинамиката. Попитах те за твоето мнение.
— Сър, въздържам се от мнение, тъй като не разполагам с достатъчно данни.
— М-м… да… Започваш да остаряваш, синко. За да постигне нещо или дори за да живее дълго, човек трябва да предполага и предположенията му да са правилни, отново и отново, без да има достатъчно данни за логичен отговор. Ти май ми разправяше как си ме намерил?
— Да, сър. Този документ, завещанието ви, недвусмислено ми показа, че очаквате да умрете скоро. Тогава — Уедърал направи пауза и се усмихна кисело, — „трябваше да предполагам правилно, без да имам достатъчно данни“. Отне ни два дни да издирим магазина, откъдето сте купили дрехи, за да понижите набиващия се на очи статус и да се приспособите към местната мода. Предполагам, че веднага след това сте се сдобили с фалшивите документи.
Той направи нова пауза. Лазарус не се обади и Уедърал продължи:
— Отне ни още половин ден, за да намерим магазина, където сте смъкнали още повече статуса си, стигайки почти до дъното, но май сте прекалили, тъй като продавачът ви е запомнил заради плащането в брой и заради закупуването на дрехи втора употреба, които дори като нови не биха имали по-добър вид от онова, с което сте били облечен в момента. О, той се престорил, че вярва на вашата история за „бал с маски“, и е държал устата си затворена. Магазинът му търгува с крадени вещи.
— Разбира се — съгласи се Лазарус. — Уверих се, че е мошеник, преди да пазарувам от него. Но нали каза, че си е мълчал?
— Докато не му освежихме паметта. Мошениците са в трудна позиция, Лазарус: те трябва да имат постоянен адрес. Това може да ги принуди понякога да бъдат честни.
— О, аз не обвинявам добрия стар чичко. Грешката си е моя: позволих си да се набивам на очи. Бях уморен, Айра, пък и годините ми тежат вече, та се отпуснах. Само преди век бих свършил работата по-артистично — винаги съм знаел, че е далеч по-трудно да понижиш статуса си убедително, отколкото да го повишиш.
— Не мисля, че си заслужава да се срамувате от професионализма си, Старши: държахте ни в заблуда почти три месеца.
— Синко, никой на този свят не оценява по достойнство „добрите опити“. Продължавай нататък.
— След това дойде редът на грубата сила, Лазарус. Този магазин е в най-окаяната част на града; завардихме района и хвърлихме там хиляди наши хора. Не ни се наложи да търсим дълго — бяхте в третия бълхарник, който проверихме. Лично аз ви открих, бях с една от претърсващите групи. После генетичната ви структура потвърди самоличността ви — Айра Уедърал се усмихна едва забележимо. — Но още преди генетичният анализатор да съобщи кой сте, ние вече ви преливахме кръв. Не бяхте в добра форма, сър.