— В адски лоша форма бях, направо умирах — и това си беше лично моя работа. А ти по-добре да си беше гледал своята, Айра. Осъзнаваш ли какъв мръсен номер ми извъртя? Човек не бива да умира два пъти… пък аз вече бях минал през най-лошото и бях готов за края си със същата лекота, с която бих легнал да спя. И тогава ти се напъха там, където не ти е работата. Още не бях чувал някой да е бил подлаган на насилствено подмладяване. Ако имах и най-малки подозрения, че си променил правилата, никога не бих се мяркал близо до тази планета. Сега трябва да премина през всичко отново. Или с помощта на бутона за самоубийство — а самоубийството е идея, която винаги съм презирал — или по естествения начин. Което сега вероятно ще ми отнеме сума време. Къде е старата ми кръв? Запазихте ли я?
— Ще се осведомя от директорката на клиниката, сър.
— Хм. Това не е отговор, така че не си прави труда да ме лъжеш. Ти ме поставяш пред дилема, Айра. Дори без да съм преминал пълната терапия, вече се чувствам по-добре, отколкото през последните четирийсет години или дори повече, което означава, че или трябва пак да чакам дълги отегчителни години, или да използвам този бутон, когато тялото ми спре да казва: „Хайде да го отложим!“ Ти, мошенико, дето си пъхаш гагата в чужди дела, с какво право… не, не би могъл да имаш право точно на това. Какви етически принципи те накараха да попречиш на смъртта ми?
— Ние се нуждаем от вас, сър.
— Това не е етическо основание, а само прагматично. Нуждата не е взаимна.
— Старши, изучих живота ви толкова задълбочено, колкото позволяват архивните материали. Стори ми се, че вие често сте действали прагматично.
Лазарус се ухили.
— Точно така, момчето ми! Чудех се дали ще имаш нахалството да се опиташ да го усучеш с някакви високи морални принципи като проклетите проповедници. Не се доверявам на хора, които говорят за етика, докато пребъркват джобовете ми. Но с ония, които действат в свой собствен интерес и си го признават, обикновено съм способен да измисля някакъв начин за взаимодействие.
— Лазарус, ако ни позволите да довършим подмладяването ви, ще ви се доживее отново. Мисля, че го знаете — не ви се случва за пръв път.
— Докога, сър? Щом съм имал на разположение повече от две хиляди години да опитам всичко? И съм видял толкова планети, че те избледняват в паметта ми? И съм имал толкова жени, че не помня имената им? „Да кацна сетен път се моля само, на родната планета, дала ми живот…“14 Не мога да направя дори и това; прекрасната зелена планета, на която съм роден, се е състарила повече дори от мен самия; завръщането там не би било щастливо, а би ми донесло само сълзи. Не, синко, въпреки всички подмладявания настъпва време, когато единственото разумно нещо, което може да направи човек, е да изключи осветлението и да заспи… А ти, дявол да те вземе, ми отне тази възможност!
— Съжалявам… Не, не съжалявам. Но моля за прошка.
— Е добре… може и да я получиш. Ама не сега. Та я кажи за какво съм ви изтрябвал толкова? Спомена за някакъв друг проблем освен смутителите, дето ги изселвате.
— Да, въпреки че той не ми дава достатъчен повод да се намеся в правото ви да умрете по свой собствен начин, защото мога да го разреша по един или друг начин. Мисля, че Секундус става твърде пренаселен и цивилизован…
— Убеден съм, че е така, Айра.
— Ето защо смятам, че Семействата трябва да се преместят отново.
— Съгласен съм, въпреки че не съм заинтересован. Известно е, че когато на една планета започнат да се изграждат милионни градове, населението се доближава до критичната си маса. След един или два века живеенето там става невъзможно. Имаш ли вече конкретна планета предвид? И мислиш ли, че можеш да накараш членовете на настоятелството да дойдат с теб? А Семействата ще последват ли настоятелството?
— „Да“ — на първия въпрос, „може би“ — на втория, и вероятно „не“ — на третия. Имам предвид една планета, кандидат за „Терциус“. Не е по-лоша от Секундус, а може би дори е по-хубава. Смятам, че мнозина от членовете на настоятелството ще се съгласят с моите разсъждения, но не съм сигурен във всеобщата поддръжка, от която се нуждае подобно преместване — Секундус е прекалено удобна, за да забележат повечето хора неминуемата опасност. Що се отнася до Семействата — не, не мисля, че ще успеем да убедим повечето от тях да се размърдат и да се преместят… но дори и неколкостотин хиляди ще са достатъчни. Отрядът на Гедеон15… следите ли мисълта ми?
14
Из песента на слепия певец на космическите друмища Рислинг „Зелените хълмове на Земята“ от едноименния разказ на Хайнлайн, превод Виолета Чушкова. —
15
Гедеон — старозаветен герой, който по желание на Господ отсява от трийсет и две хилядната си армия триста души, с които громи враговете си. Поуката е, че побеждават не многобройните, а избраните. —