— Дори я изпреварвам. Миграцията винаги е свързана със селекция и подобрение. Елементарно е. Ако го направят. Ако. Айра, аз изгубих адски много време, за да обясня тази идея на Семействата, когато се премествахме тук през двайсет и трети век. И изобщо не бих успял, ако Земята не бе станала неприятно място. Пожелавам ти късмет — ще имаш нужда от него.
— Не очаквам да успея, Лазарус. Искам да опитам. Но ако не сполуча, ще си подам оставката и ще се преселя някак. На Терциус, ако ми се удаде да организирам достатъчно голяма група, за да създадем жизнеспособна колония, или в противен случай — на някоя колонизирана, но слабо населена планета.
— Наистина ли си го решил, Айра? Или, когато му дойде времето, ще започнеш да се самозалъгваш, че наистина е твое задължение да не се отказваш? Ако човек е властолюбив — а ти си, иначе не би заемал този пост, — трудно ще склони да абдикира.
— Решил съм го, Лазарус. Да, обичам да ръководя, знам. Надявам се да предвождам Семействата при техния трети Изход. Но не разчитам на това. Така или иначе имам доста добри шансове да събера жизнеспособна колония — млади хора, на по сто или най-много двеста години, без съдействието на фондацията. Обаче, ако не успея и в това начинание — той сви рамене, — емиграцията ще остане единственото нещо, което си струва да опитам, понеже Секундус не ми предлага нищо повече. Може би се чувствам като вас навремето, сър. Не възнамерявам цял живот да бъда pro tem председател. Заемам тази длъжност вече от век. Достатъчно е. При положение че не успея да се справя.
Лазарус мълчеше замислен. Уедърал чакаше.
— Айра, монтирай онзи бутон за самоубийство за мен. Само че утре. Не днес.
— Да, сър.
— Не искаш ли да узнаеш защо? — Лазарус взе големия пакет със завещанието си. — Ако ме убедиш, че възнамеряваш да се преселиш — в ада или под водата, без да те интересува мнението на настоятелството, аз искам да пренапиша този текст. Вложенията ми и парите ми в наличност, тук и на други места — ако някой не ги е откраднал, докато съм бил обърнат с гръб — събрани накуп, могат да променят нещата в положителна посока. Вероятно са достатъчно, за да е успешна миграцията, в случай че настоятелството не я подпомогне със средства на фондацията. А то няма да го направи.
Уедърал не каза нищо. Лазарус го погледна свирепо:
— Майка ти не те ли е учила да казваш „Благодаря“?
— За какво, Лазарус? Че ми давате нещо, което няма да ви трябва след смъртта ви? Ако го направите, то ще е, за да погъделичкате своята суета, а не защото искате да ми помогнете.
Лазарус се ухили:
— Така е, по дяволите! Бих могъл да поставя условие да наречете планетата „Лазарус“. Но по никакъв начин не бих настоявал. Както и да е, разбрахме се взаимно. И си мисля… Харесваш ли хубавите играчки?
— А? Да. Колкото и да ми се иска да ги презирам, не мога да не си призная.
— Продължаваме да се разбираме. Мисля да завещая „Дора“ — това е моята яхта — лично на теб, а не на председателя на Семействата… ако ти оглавиш миграцията.
— Ах… изкушавате ме да ви благодаря.
— Недей. Просто бъди добър с нея. Хубав кораб е, само с добро са се отнасяли с нея. От нея ще стане добър флагман. С минимално преоборудване — осведоми се по въпроса от компютъра й — тя ще приеме двайсет или трийсет души. С нея ще можеш да кацаш на планетите, да разузнаваш и после отново да се издигаш — нещо, на което обикновените ти транспортни средства най-вероятно не са способни.
— Лазарус… не искам да наследявам нито яхтата, нито парите ви. Разрешете да завършат подмладяването ви и елате с нас, човече! Ще ви отстъпя лидерското място. Или ако желаете, няма да имате никакви задължения. Но елате с нас!
Лазарус се усмихна тъжно и поклати глава:
— Участвал съм в шест рисковани колонизации на девствени планети, без да броим Секундус. Всичките — на планети, открити от мен. Отказах се от тези неща преди векове. Всичко омръзва с течение на времето. Мислиш ли, че Соломон е обслужил всичките си хиляди жени? Ако е така, как ли се е представил пред последната? Горкото момиче! Измисли за мен нещо ново за вършене и може би никога няма да докосна онзи бутон за самоубийство и все пак ще дам всичко от себе си, за да помогна на колонията ви. Това ще е справедлива сделка… тъй като половинчатото подмладяване е съвсем незадоволително — нито се чувствам добре, нито мога да умра. Така че съм изправен пред две възможности: или бутона за самоубийство, или довършване на лечението… магаре, умиращо от глад между две купи сено. Обаче ми предложи нещо наистина ново, Айра, а не нещо, което съм правил пак и пак. И аз, също като онази стара блудница, съм се изкачвал по същите стъпала прекалено много пъти и краката ме болят.