— Защо пък не? И най-невероятните неща се случват, Айра — има ли по-голямо чудо от раждането на едно бебе? Но е истина, че винаги съм гледал къде стъпвам… и никога не съм се сражавал, ако можех да го избегна… а ако ми се е налагало да встъпя в бой, винаги съм се биел мръсно. В такива случаи съм се стремял мъртвият да е другият, а не аз. Гледал съм да се справям. Това не е късмет. Или във всеки случай — не само късмет — Лазарус примигна замислено. — Никога не съм плюл срещу вятъра. Веднъж искаше да ме линчува разярена тълпа. Изобщо не тръгнах да ги разубеждавам, просто веднага си плюх на петите и се спрях на много мили разстояние от тях. Никога не се върнах там.
— Това го няма никъде в мемоарите ви.
— Много неща ги няма там. Ето я и кльопачката.
Отворилият се във вратата процеп се разшири, масата с вечеря за двама се плъзна вътре, спря между креслата и се разгъна, за да започне сервирането. Техниците безшумно се приближиха, за да помогнат, но от тях нямаше никаква нужда.
— Приятно ухае — каза Уедърал. — Спазвате ли някакви ритуали при ядене?
— А? Молитви или подобни неща? Не.
— Нямах предвид това. Аз например, когато се храня с някой от подчинените си, не позволявам на масата да се говори за работа. Но ако нямате нищо против, бих искал да продължим нашия разговор.
— Разбира се, защо не? Стига да се придържаме към теми, които не пречат на храносмилането. Чувал ли си някога какво казал свещеникът на старата мома? — Лазарус Хвърли поглед към застаналия наблизо техник. — Може би не сега. Мисля, че този, по-ниският, е жена и вероятно знае малко английски. Та какво искаше да кажеш?
— Исках да кажа, че мемоарите ви са непълни. Дори да сте решен отново да преминете през процеса на умирането, защо не се съгласите да запознаете мен и другите ви потомци с останалата част от спомените си? Просто да си поговорим, да ни разкажете какво сте видели и правили. Внимателният анализ на думите ви може да ни научи на достатъчно много неща. Например какво точно се случи на онази среща на Семействата през 2012 година? Протоколите не казват много.
— Кой го е грижа за това сега, Айра? Всички присъствали са мъртви. Никой няма да може да оспори моята версия. Нека не тревожим покоя на мъртъвците. Освен това, казах ти — паметта ми играе номера. Възползвах се от хипноенциклопедичните техники на Анди Либи — те са хубаво нещо — и подобно на него се научих да подреждам и съхранявам ненужни във всекидневния живот спомени и да търся там чрез ключови думи, когато ми потрябва нещо, подобно на компютър; на няколко пъти изчистих мозъка си от ненужните спомени, за да освободя място за нови данни — и сега той не е съвсем наред. В половината случаи при събуждане не мога да си спомня къде съм сложил книгата, която съм чел снощи; изгубвам си цялата сутрин в търсене, докато не се досетя, че тази книга съм я чел преди век. Защо не оставиш стареца на мира?
— Всичко, което трябва да направите, е просто да ми наредите да млъкна, сър. Но се надявам, че няма да го сторите. Дори паметта ви да е несъвършена, вие сте свидетел на хиляди събития, които ние, останалите, поради младостта си е нямало как да видим. О, аз не ви моля да избърборите формална автобиография, покриваща всичките изживени от вас векове. Но защо да не ни разкажете спомените си за нещо, което си заслужава? Например, никъде не са запазени свидетелства за първите ви години. На мен и на милиони други ще са ни безкрайно интересни вашите детски спомени.
— Какво има за припомняне? Прекарах детството като всяко друго момче — опитвайки се да попреча на по-възрастните си роднини да разберат какви ги върша — Лазарус избърса устните си, изглеждаше умислен. — Общо взето, справях се успешно. Няколкото случая, в които ме спипаха да правя бели и ме напердашиха, ми дадоха урок и ме научиха повече да внимавам, повече да си трая и да не измислям прекалено сложни лъжи. Лъжата е едно от най-изящните изкуства, Айра, и май е на изчезване.
— Наистина ли? Не съм забелязал да се лъже по-малко.