Достатъчно време за любов [bg]

— Имам предвид лъжата като изкуство. Все още има изобилие от нескопосани лъжци, те са приблизително толкова, колкото е броят на човешките усти. Знаеш ли кои са двата най-артистични начина да излъжеш?

— Вероятно не, но бих искал да ги науча. Само два ли са?

— Доколкото ми е известно, да. Не е достатъчно да умееш да лъжеш с честно лице — това го може всеки играч на покер, достатъчно нагъл, за да блъфира. Първият начин да се лъже артистично е да се каже истината, но не цялата. Вторият начин също включва казването на истината, но е по-сложен: казваш истината, може би дори цялата… но я казваш толкова неубедително, че слушателят ти е сигурен, че го лъжеш.

Трябва да съм бил на дванайсет или тринайсет години, когато го осъзнах — тъкмо навреме. Научих го от дядо ми по майчина линия; метнал съм се най-вече на него. Беше твърдоглав стар дявол. Не стъпваше нито в църквата, нито при доктора — твърдеше, че нито лекарите, нито проповедниците знаят онова, което се хвалят, че знаят. На осемдесет и пет трошеше орехи със зъби и задържаше с изправена ръка седемдесетфунтова17 наковалня, хваната за единия край. Горе-долу по това време напуснах дома си и повече никога не го видях. Но в аналите на Семействата е казано, че е убит няколко години по-късно в битката за Британия, по време на бомбардировка над Лондон.

— Знам. Разбира се, той също е мой прародител и аз съм кръстен на него. Айра Джонсън.18

— Вярно, точно така се казваше. Но аз го наричах Дядка.

— Лазарус, тъкмо това е едно от нещата, които искам да запиша. Айра Джонсън е не само ваш дядо и мой далечен предшественик, но и прародител на милиони хора тук и навсякъде. Преди малкото казани от вас току-що думи за него, за мен той беше само едно име и датите на раждане и смърт, нищо повече. И изведнъж вие съживихте отново този човек, тази уникална, колоритна личност.

Лазарус се замисли.

— Никога не съм го смятал за „колоритен“. Всъщност той беше противен стар глупак — в никакъв случай не бе „добър пример“ за едно израстващо момче според тогавашните разбирания. Мм, говореше се нещо за една млада учителка и него в града, където живееше семейството ми, някакъв скандал — имам предвид „скандал“ за онези времена, и мисля, че поради тая причина се преместихме. Никога не разбрах какво точно е станало, понеже не говореха пред мен за случилото се.

Но научих доста работи от него, защото много е разговарял с мен или поне ми отделяше повече време, отколкото родителите ми. Някои неща от разговорите ни са ми се набили в главата. „Винаги сечи картите, Уди — казваше той. — Може пак да губиш, но няма да е толкова често и толкова много. И когато губиш — усмихвай се.“ И други неща в същия дух.

— Спомняте ли си и други негови изказвания?

— Ха! След всичките тези години? Не, разбира се. Всъщност… Веднъж ме отведе на юг извън града, за да ме учи да стрелям. Бях може би на десет, а той на… ох, не знам. Винаги ми изглеждаше с деветдесет години по-стар от Бога.19 Той закачи мишената, улучи точно в десетката, за да ми покаже, че и такива работи се случват, после ми връчи пушката — малка, еднопатронна, двайсет и две калиброва, дето става само за стрелба по мишени и тенекиени консерви, и рече: „Добре, заредена е, прави точно същото като мен, прицели се спокойно, отпусни се и натисни.“ Така и направих, ала всичко, което чух, беше щрак — но не и гърмеж.

Казах му това и понечих да отворя цевта. Той ме плесна през ръката, взе ми пушката с другата си ръка и после здравата ме халоса. „Какво ти казах за засечките, Уди? Изгаряш от желание да се мотаеш наоколо едноок през остатъка от живота си? Или просто опитваш да се самоубиеш? Ако последното е вярно, мога да ти покажа няколко по-подходящи начина.“

После ми рече: „Сега гледай внимателно“ — и отвори цевта. Беше празна. „Но, Дядка, ти ми каза, че пушката е заредена!“ — обадих се аз. По дяволите, Айра, аз го видях да зарежда — или поне така мислех.

„Така направих, Уди — съгласи се той. — И те излъгах. Направих лъжливо движение и скрих в дланта си патрона. Кажи сега, какво съм ти говорил за заредените оръжия? Хубавичко си помисли и гледай да не сбъркаш — инак ще ми се наложи да те цапна отново, за да ти се размърда мозъкът и да заработи по-добре.“

Имам бърза мисъл и не сбърках; Дядката имаше тежка ръка. „Не вярвай на никого, който ти обяснява дали оръжието е заредено“ — отговорих.

„Правилно — съгласи се той. — Помни това правило цял живот — и се придържай към него! — иначе няма да живееш дълго.“20

17

Един фунт = 453,6 гр. — Бел.прев.

18

1) Айра Джонсън е бил на по-малко от осемдесет по времето, когато Старейшината твърди (на друго място), че е напуснал дома си. Айра Джонсън е бил доктор по медицина. Колко дълго е практикувал и дали някога се е преглеждал при друг лекар, не е известно. — Дж. Ф. 45-и.

2) Айра Хауард — Айра Джонсън — това изглежда е случайно съвпадение на имената — по онова време библейските имена често се срещали. Изследователите на генеалогията на Семействата не са могли да открият никаква кръвна роднинска връзка. — Дж. Ф. 45-и.

19

Когато Лазарус Лонг е бил на десет, Айра Джонсън е бил на седемдесет. — Дж.Ф. 45-и.

20

Този епизод е твърде неясен, за да бъде обяснен тук. Виж Енциклопедия на Хауард: Древни оръжия, химично-експлозивни огнестрелни оръжия. — Дж. Ф. 45-и.