Запомних правилото за цял живот, Айра, както и приложението му в аналогични ситуации, след като подобните огнестрелни оръжия вече бяха излезли от употреба, и то наистина ми спаси живота на няколко пъти.
После той ме накара аз да заредя пушката, след което каза: „Уди, залагам половин долар… Имаш ли половин долар?“ Имах доста повече, но се бях басирал с него и преди, така че си признах само за четвърт долар. „Добре — каза той, — нека бъдат два бита21. Никога не позволявам човек да се басира с мен на кредит. Залагам два бита, че няма да уцелиш мишената, да не говорим пък за десетката.“
После прибра в джоба си моите два бита и ми показа какво не съм направил както трябва. До момента, в който се готвеше да приключваме, аз вече имах представа как да накарам оръжието да ми се подчинява и настоях да се обзаложим отново. Той се засмя и ми каза да се радвам, че урокът е бил толкова евтин. Подай ми солта, моля те!
Уедърал му я подаде.
— Ако успея да ви придумам да разкажете спомените за дядо ви или за нещо друго, Лазарус, със сигурност ще извлечем от записа безброй неща, които сте научили — важни неща, независимо дали ще предпочетете да ги наречете мъдрост, или не. През последните десет минути изложихте половин дузина основни истини или житейски правила — наречете ги както искате, и то явно непреднамерено.
— Кои например?
— Например, че повечето хора се учат само от опита…
— Поправка. Повечето хора не се учат дори от опита, Айра. Никога не подценявай силата на човешката глупост.
— Ето още един пример. Освен това направихте два-три коментара за изящното изкуство да се лъже — три, по-точно — а също така споменахте, че лъжата никога не трябва да е твърде сложна. Казахте още, че вярата прегражда пътя на познанието, и нещо по повод познаването на ситуацията, че то е важна първа крачка към справянето с нея.
— Не съм казвал това… всъщност може и да съм го казал.
— Обобщих едни ваши думи. Казахте и това, че никога не плюете срещу вятъра… което бих обобщил до следното: не си позволявай да се самозалъгваш. Или: „Приеми фактите, каквито са и действай в съответствие с тях.“ Все пак предпочитам вашата формулировка — тя е по-пикантна. А също и: „Винаги цепи картите.“ Не съм играл карти много години, но разбирам думите ви по следния начин: Никога не пренебрегвай всички достъпни начини да увеличиш шансовете си в ситуация, която се командва от случайни събития.
— Хм. Дядката би казал още: „Не води безсмислени разговори, синко.“
— Ще го вмъкнем сред неговите думи: „Винаги цепи картите… и се усмихвай, когато губиш.“ Ако това в действителност не е ваша фраза, която приписвате на него.
— Не, всичките са негови. Поне така мисля. По дяволите, Айра, след толкова много време е трудно да разпознаеш истинските спомени сред спомените за спомени за спомени за истински спомени. Така става, когато си мислиш за миналото: редактираш го и го пренареждаш, правиш го по-приемливо…
— Ето още един пример!
— О, млъкни вече! Синко, аз не искам да си спомням миналото; мислите за миналото са сигурен признак за старост. Бебетата и малките деца живеят в настоящето, за тях има само „сега“. Зрелите хора имат склонност да живеят в бъдещето. Само старците обитават миналото… и това беше знакът, който ме накара да осъзная, че съм живял достатъчно дълго — откритието, че прекарвам все повече и повече време в мисли за миналото, много повече, отколкото за настоящето, а за бъдещето съвсем бях престанал да се сещам.
Старецът въздъхна.
— Така разбрах, че съм остарял. Начинът да живееш дълго време — хиляда години или повече — е нещо средно между начините, по които живеят децата и зрелите хора. Отдели на бъдещето достатъчно размисли, за да си готов за настъпването му — но не се безпокой за него. И изживявай всеки нов ден така, сякаш ще умреш на следващото утро. Посрещай всеки изгрев, сякаш е ново сътворение, и живей заради това, наслаждавай се. И никога не мисли за миналото. За нищо не съжалявай.
Лазарус изглеждаше тъжен, после неочаквано се усмихна и повтори:
— Не съжалявай. Още вино, Айра?
— Половин чаша, благодаря. Лазарус, ако решите да умрете скоро — това е ваше право, разбира се! — какво ще ви навреди, ако си спомните за миналото сега? И защо не подарите тези спомени на потомците си? Това би било много по-ценно наследство, отколкото — ако ни оставите богатството си.