Така че дори демографските аспекти на историографията са станали непосилна задача; данните вече са остарели още при получаването им и винаги са непълни, освен това са толкова многобройни и разнообразни, че въоръжените с компютри неколкостотин души от моя персонал непрекъснато са заети с опитите си да ги анализират, събират, интерполират и екстраполират, за да ги съпоставят с други данни, преди да ги регистрират в архивите. Ние се опитваме да поддържаме норма от 95 процента вероятност за коригирани данни, 85 процента в най-лошия случай; реалните ни достижения са съответно 89 процента и 81 процента и стават все по-лоши.
Заселниците общо взето нехаят, че трябва да изпращат отчети у дома; те са заети с оцеляването си, с правенето на бебета и с изтребването на всичко по пътя си. В колониите обикновено се сменят четири поколения, преди да получим оттам някакви данни.
(Не би и могло да бъде другояче. Колонистът, който се интересува прекалено много от статистика, сам се превръща в статистическа единица — когато умре. Аз също възнамерявам да се преселя и когато го сторя, хич няма да ми пука дали в настоящата ми служба знаят за мен, или не. Затънал съм в тази абсолютно безполезна работа от почти столетие отчасти заради заплащането, отчасти поради генетично предразположение — аз съм пряк, при това генетично подобрен, потомък на самия Андрю Джаксън Слийпстик Либи4. Но съм потомък и на Старейшината и притежавам, поне така мисля, част от неговата неспокойна натура. Искам да последвам дивите гъски и да видя какво ще се случи там, навън — може би ще се оженя пак, ще оставя след себе си дузина потомци на някоя девствена ненаселена планета и после вероятно ще поема към друго място. Веднага щом приключа със събирането и подреждането на спомените на Старейшината, както би се изразил той на древния си диалект, членовете на настоятелството могат да вземат тая работа и да си я заврат някъде.)
Що за човек е нашият Старейшина, моят, а вероятно и ваш прародител, несъмнено най-старият жив в момента човек и същевременно единственият, участвал в грандиозните събития — кризата на човешката раса и преодоляването й с помощта на Диаспората?
Най-трудното е зад гърба ни. Дори да изгуби петдесет планети, расата ни би могла да затегне редиците си и да продължи напред. Сърцатите ни жени биха възстановили загубите само за едно поколение. Но не е много вероятно да се случи подобно нещо: досега не сме срещали толкова подла, злобна и опасна раса като нашата. Консервативното екстраполиране сочи, че числеността ни ще достигне онази горепосочена абсурдна цифра за още няколко поколения и ще поемем към другите галактики, преди да сме заселили изцяло нашата собствена. И наистина — докладите от далечните краища показват, че човешките междугалактически заселнически кораби вече са се насочили към безкрайните бездни. Тези доклади все още не са потвърдени, тъй като най-могъщите колонии винаги са разположени далеч от най-гъстонаселените центрове. Остава ни само да чакаме.
В най-добрия случай историята е трудна за проумяване; в най-лошия е скучна сбирка от съмнителни сведения. Тя оживява само чрез думите на очевидците… но ние разполагаме само с един, видял с очите си всичките двайсет и три века на кризата и Диаспората. Следващият по старост човек, чиято възраст нашата служба е успяла да определи, е едва на малко повече от хиляда години. Според теорията на вероятностите е възможно някъде да се намира още един индивид на почти същата възраст, но както математиката, така и историята са категорични, че в момента няма други живи хора от родените през двайсети век.5
Някой може да се усъмни дали същият този Старейшина е членът на Семействата Хауард, роден през 1912 година, а също така е и Лазарус Лонг, който е предвождал Семействата при бягството им от Старата Земя през 2136 година, и т.н., изтъквайки довода, че всичките древни методи за идентификация (пръстови отпечатъци, ретина и други) сега могат да бъдат подправени. Така е, но методите са били задоволителни за времето си и фондацията на Семействата Хауард е имала особен повод да ги използва внимателно; Удроу Уилсън Смит, чието раждане фондацията е регистрирала през 1912 година, несъмнено е Лазарус Лонг от 2136 година и 2210 година. Преди да станат ненадеждни, методите били допълнени с модерни, абсолютно сигурни, базирани първоначално на клонирани органи за трансплантация, а по-късно — на абсолютно точна идентификация на генетичната структура. (Интересно е да се отбележи, че на появилия се преди около три века тук, на Секундус, самозванец било присадено сърце от клонирано псевдотяло на Старейшината. Това го убило.) Генетичната структура на Старейшината, чиито думи са цитирани тук, е идентична с тази на късчетата мускулни влакна на Лазарус Лонг, взети от д-р Гордън Харди на космическия кораб Ню Фронтиърс около 2145 година и запазени от него за изследване на дълголетието. Q.E.D6.
4
Андрю Джаксън Слийпстик Либи — герой от по-ранни произведения на Хайнлайн. Появява се за пръв път в разказа Mistif (1939 г.). —
5
Когато членовете на Семействата Хауард превзели звездолета „Ню Фронтиърс“, само неколцина от тях били на повече от век и четвърт; всички те, с изключение на Старейшината, са починали — местата и датите на тяхната смърт са документирани. (Изключвам странния и може би измислен случай на „живот в смъртта“ на Старата Мери Спърлинг.) Въпреки генетичните подобрения и достъпа до терапията за удължаване на живота, широко известна като „опцията безсмъртие“, последният от тях е починал през 3003 г. по грегорианския календар. Според свидетелствата причината за смъртта на повечето е отказът от поредното подмладяване — това е втората най-разпространена причина за смърт в наши дни. —