Лазарус прегледа своето.
— Мм… да. Второто не е вярно — това е просто остроумна забележка. Третото ще трябва малко да се преработи. Хей! След това е сложила въпросителен знак. Ама че нагла купчина железария! Проверил съм истинността на твърдението векове преди тя да се превърне в нещо повече от безмозъчна руда. Добре поне, че не се е опитала да ме поправя. Не си спомням да съм казвал това, но във всеки случай е вярно, насмалко не ме убиха, когато го научавах.
Лазарус повдигна очи от разпечатката.
— Е, добре, синко. Ако искаш да записваш тези неща — нямам нищо против. Щом ще имам възможност да ги прегледам и редактирам… понеже не искам моите думи да бъдат използвани като Евангелие, ако първо не отделя безсмислиците. А това го мога не по-зле от всеки друг.
— Разбира се, сър. Нищо няма да влезе в архивите без ваше съгласие. Стига да не решите да използвате оня бутон… В такъв случай ще се наложи аз да редактирам всички необработени от вас забележки. Това ще е най-доброто, което мога да направя.
— Опитваш се да ми поставяш капани, а? Хм… Айра, представи си, че ти предложа да сключим сделката на Шехерезада наопаки.
— Не разбирам…
— Нима в края на краищата Шехерезада е забравена? И сър Ричард Бъртън22 се е трудил напразно?
— О, не, сър! Чел съм „Хиляда и една нощ“ в превода на Бъртън. Историите са оцелели през столетията и са преработвани отново и отново, за да бъдат разбираеми за новите поколения, без да губят обаянието си. Просто не мога да разбера какво точно предлагате.
— Разбирам. Ти каза, че да говориш с мен е най-важното от нещата, които имаш да вършиш.
— Вярно е.
— Интересно. Ако наистина е така, тогава идвай всеки ден да ми правиш компания и да си бъбрим. Защото нямам намерение да си правя труда да дърдоря с твоята машина, без значение колко интелигентна е.
— Лазарус, за мен ще е не само чест, но и огромно удоволствие, ако ми дадете възможност да ви правя компания, толкова дълго, колкото позволите.
— Ще видим. Когато човек отправя необмислени обещания, той често има вътрешни уговорки. Имам предвид всеки ден, синко, и то целия ден. И да се разберем — никакви заместници, само ти. Идваш два часа след закуска, приказваме си и стоиш, докато не ти кажа, че си свободен. Но всеки пропуснат ден… Добре де, ако някога имаш толкова неотложна работа, че няма как да дойдеш, обади ми се, за да се извиниш и прати някое хубаво момиче да ме посети. Момиче, което говори класически английски, но е достатъчно разумно вместо да говори, да слуша — понеже на старите глупаци често им се иска да си поприказват с хубавички момичета, които само пърхат с мигли и гледат смаяно. Ако тя ми хареса, може да й позволя да остане. Иначе може така да се вкисна, че да я отпратя и да използвам бутона, който ти обеща да бъде монтиран наново. Естествено, не бих се самоубил в присъствието на гости — невъзпитано е. Разбираш, нали?
— Мисля, че да — отговори бавно Айра Уедърал. — Вие ще бъдете едновременно Шехерезада и цар Шахриар, а аз… не, така не е правилно; аз съм този, който ще организира тези хиляда нощи, тоест дни, и ако пропусна някой — но не разчитайте на това! — вие ще сте свободен да…
— Да не отиваме твърде далеч в аналогиите — посъветва го Лазарус. — Просто разобличавам твоя блъф. Ако моите брътвежи наистина са толкова важни за теб, колкото твърдиш, значи ще идваш и ще слушаш. Можеш да пропуснеш веднъж или дори два пъти и ако момичето е достатъчно хубаво и знае как да погъделичка тщеславието ми — което имам в изобилие, — всичко ще е наред. Но ако започнеш да пропускаш срещите ни твърде често, аз ще разбера, че си се отегчил и сделката ни е приключена. Обзалагам се, че търпението ти ще се изчерпа доста преди да изминат хиляда и един дни, докато аз наистина умея да бъда търпелив, ако трябва години и с години — това е основната причина, поради която все още съм жив. Пък ти си още младок и се обзалагам, че ще изтрая по-дълго от теб.
— Приемам облога. Нали нямате нищо против — ако наистина ми се наложи да отсъствам някой ден — момичето да е една от дъщерите ми? Тя е много красива.
— Хм. Ти трябва да си като оня робовладелец от Александрия, дето продал собствената си майка. За какво ми е дъщеря ти? Нямам намерение да се женя за нея, нито пък да я вкарвам в леглото си. Просто желая да бъда развличан и ласкан. А кой ти каза, че е красива? Ако наистина е твоя дъщеря, вероятно прилича на теб.
22
Ричард Франсис Бъртън (1821–1890) — английски изследовател, дипломат и преводач, познавач на Индия и арабските страни, открил езерото Танганайка и търсил изворите на река Нил. Превел 16 тома „Приказки от хиляда и една нощ“. —