— Откажете се, Лазарус, няма да ме ядосате толкова лесно. Допускам, че бащите са предубедени, но съм виждал какво впечатление прави тя на останалите. Съвсем е млада, още не е навършила осемдесет и е сключвала само един брачен договор досега. Вие изрично поискахте хубаво момиче, което говори майчиния ви език. Рядко срещано съчетание. Обаче тази моя дъщеря е наследила таланта ми към езиците и е много развълнувана от присъствието ви тук — тя иска да ви види. Мога да отложа всичките й спешни задачи, така че да има достатъчно време да научи перфектно езика ви.
Лазарус се ухили и сви рамене.
— Постъпи както искаш. Кажи й да не си прави труда да слага пояс на целомъдрието — нямам необходимата енергия за такива работи. Но все пак аз ще спечеля облога. Вероятно без дори да я зърна; няма да мине много време и ще решиш, че съм непоносим стар бърборко. Какъвто наистина съм и какъвто съм бил почти толкова дълго, колкото и Скитника евреин — най-големия досадник, когото съм срещал някога… Споменах ли, че съм го срещал?
— Не. И не ви вярвам. Той е просто мит.
— Много ти разбира главата, синко! Срещал съм се с него — напълно реална личност е. Бил се е срещу римляните през седемдесета година след Христа, при обсадата на Йерусалим. Участвал е във всички кръстоносни походи, като дори сам е организирал един от тях. Червенокос, разбира се — естествените дълголетници до един са белязани с отличителния знак на Гилгамеш. Когато го срещнах, използваше името Санди Макдугъл, което по-добре пасваше на времето, мястото и тогавашния му занаят — измами, понякога преминаващи в шантаж.23 Последното, в което се беше забъркал… Виж, Айра, ако не вярваш на думите ми, защо ще полагаш толкова усилия, да ги записваш?
— Лазарус, ако мислите, че можете да ме отегчите до смърт… поправка — до вашата смърт, — защо си правите труда да измисляте истории, с които да ме развличате? Независимо от основанията ви ще слушам толкова внимателно и толкова дълго, колкото и крал Шахриар. Въпреки че може би компютърът ми записва всичко, каквото решите да кажете — без редакция, гарантирано, — той е свързан с много чувствителен детектор на лъжата, напълно способен да отдели всяка измислица. Не че ме е грижа дали, когато говорите, се придържате към историческата достоверност; несъмнено вие несъзнателно включвате вашите оценки — тези „скъпоценни мъдрости“ — във всичко, което казвате, без значение какво точно е то.
— „Скъпоценни мъдрости“! Младежо, използвай този израз още веднъж и ще останеш наказан след часовете, да бършеш черната дъска. А този твой компютър… по-добре го уведоми, че най-чудатите ми истории е най-вероятно да са верни — тъй като голата истина е такава. Нито един разказвач на истории не е и няма да е способен да измисли нещо толкова фантастично, колкото е случващото се в тази безумна Вселена.
— Машината знае това. Но ще й го напомня пак. Разказвахте ми за Санди Макдугъл, Скитника евреин…
— Наистина ли? Ако е така и ако е използвал това име, значи трябва да е било в края на двайсети век във Ванкувър, доколкото си спомням. Ванкувър беше част от Съединените щати, където хората бяха толкова хитри, че никога не плащаха данъци на Вашингтон… Щеше да е по-добре за Санди, ако се подвизаваше в Ню Йорк — град, който дори по онова време бе прочут с глупостта на жителите си. Няма да навлизам в подробности относно мошеничествата му — това може да поквари машината ти. Достатъчно е да кажа, че Санди използваше най-древния принцип за избавяне на глупаците от техните пари: избери възможно най-желаната примамка за жертвата.
Нищо повече не е нужно, Айра. Ако един човек е алчен, ще можеш да го мамиш отново и отново. Проблемът на Санди Макдугъл бе, че той беше по-алчен дори от своите жертви и това водеше до прекалено безразсъдство — често се налагаше да се измъква от града по тъмно, понякога оставяйки разгневена тълпа след себе си. Айра, когато съдереш кожата от гърба на някого, трябва да го оставиш да се съвземе и да му порасне нова, още по-дебела, иначе се изнервя. Ако зачиташ това просто правило, можеш да смъкваш кожата от гърба на жертвата пак и пак, и жертвата ще си остава здрава и продуктивна. Но Санди беше прекалено алчен, за да действа по този начин — не му достигаше търпение.
— Звучи така, сякаш имате огромен опит в това изкуство, Лазарус.
— Е, сега пък… Айра, малко уважение, моля! Никога не съм мамил никого. В най-лошия случай търпеливо съм изчаквал някой да се измами сам. В което няма нищо лошо — не можеш да предпазиш глупака от собствената му глупост. Ако понечиш да го направиш, не само ще предизвикаш неговата неприязън, но ще се пробваш да го лишиш от ползите, които се е научил да извлича от дадената ситуация. Никога не учи прасето да пее — хем ще си изгубиш времето, хем ще ядосаш прасето.
23
Макар че епизодът е противоречив, това са автентични понятия от езика на Северна Америка през двайсети век. С тях се означават определени видове финансово облагодетелстване по нечестен начин. Виж глава „Мошеничества“ в частта „Измами“ на