— Слушам ви, Старши — отвърна мелодичен алтов глас.
— Кажи на този болногледач, че искам да ми дадат нещо болкоуспокояващо — трябва да поработя.
— Да, Старши — безплътният глас се прехвърли на галакта и след като му отговориха на същия език, съобщи: — Дежурният старши техник иска да знае същността и местоположението на болката ви и добави, че не бива да работите тази вечер.
Лазарус запази мълчание, докато преброи десет шимпанзета наум. После тихо каза:
— По дяволите, боли ме навсякъде. И не се нуждая от съвети от деца. Искам спокойно да приключа с уреждането на някои неща, преди да заспя. Човек никога не знае дали ще се събуди отново. Забрави за болкоуспокояващото — не е чак толкова важно. Кажи на тия да се разкарат и да стоят далеч от мен.
Лазарус се опита да игнорира последвалата обмяна на мнения — беше му писнало почти да разбира какво се говори, но все нещо да му убягва. Отвори пакета, който му бе върнал Айра Уедърал, извади завещанието си — дълга, нагъната на хармоника компютърна разпечатка — и я зачете, подсвирквайки си фалшиво някаква мелодия.
— Старши, дежурният главен техник твърди, че нареждането, което се опитахте да анулирате, е регистрирано като действително според правилата на клиниката. Ще ви бъде направена цялостна аналгезия.
— Забрави за това! — Лазарус продължи да чете и тихо си затананика мелодията, която беше свирукал:
По-високият техник се появи досами лакътя му, носейки блестящ диск с прикрепена към него тубичка.
— Това е… против болка.
Лазарус направи рязко движение със свободната си ръка:
— Изчезвай, зает съм!
От другата му страна изникна по-ниският техник. Този път Лазарус повдигна глава и попита:
— Ти пък какво искаш?
При обръщането на главата му високият техник направи бързо движение; Лазарус почувства убождане в ръката си под лакътя. Потърка мястото на инжекцията и каза:
— Защо, мошенико? Изработи ме, а? Добре, разкарай се сега! Raus25! Изчезни!
Пропъди инцидента от мислите си и отново се залови за работа. Миг по-късно изрече:
— Компютър!
— Чакам нарежданията ви, Старши.
— Въведи това за разпечатване. Аз, Лазарус Лонг, известен също така като Старейшината и регистриран в родословните списъци на Семействата като Удроу Уилсън Смит, роден през 1912 година, обявявам настоящия документ за последна своя воля и завещание… Компютър, върни се към разговора ми с Айра и открий какво съм казал относно моето намерение да му помогна да оглави миграцията… Намери ли го?
— Изпълнено, Старши.
— Оправи езика и въведи казаното от мен току-що като първо изречение. И — нека да видя — добави нещо такова: „В случай, че Айра Уедърал пренебрегне условията на завещанието, нека цялото ми светско състояние след смъртта ми стане притежание на… уф, на престарели бедняци, проститутки, престъпници, прекупвачи на крадени вещи, просяци и други недостойни сиромаси, чиито призвания започват с буквата «п».“ Ясно ли е?
— Записано е, Старши. Разрешете да изкажа мнението си: заради последната поправка има голяма вероятност завещанието да бъде анулирано според настоящите закони на тази планета.
Лазарус изказа риторично и физиологически невъзможно пожелание.
— Добре, нека бъде приют за улични котки или някоя друга безполезна, но приемлива от гледна точка на закона цел. Претърси паметта си за нещо, което ще мине пред съда. Само да е сигурно, че настоятелството няма да докопа нищо. Разбрано?
— Не мога да гарантирам, че ще изпълня условията ви, Старши, но ще се опитам.
— Провери дали няма някои вратички. Разпечатай всичко веднага щом свършиш с проучванията и го дай тука. А сега да опишем състоянието ми. Да започваме! — Лазарус понечи да прочете списъка, но установи, че очите му се замъгляват и не могат да се фокусират. — Проклятие! Тези тъпаци ми вкараха някаква дрога и тя започва да действа. Кръв! Трябва ми капка от моята кръв, за да сложа отпечатък от пръста си върху документа. Кажи на онези тъпанари да ми помогнат и им обясни защо. Предупреди ги, че ще си прехапя езика, ако трябва, но ще направя каквото съм решил, така че по-добре да ми помогнат. Сега разпечатай завещанието ми, гледай да предвидиш всяка възможност и побързай!
24
Тези весели стихчета са характерни за двайсети век. Виж семантичния анализ в приложението. —