— Айра, това е Ищар… Правилно ли го произнесох този път, мила?
— Да, Старши.
— А онзи млад човек ей там е Галахад, ако щеш вярвай. Знаеш ли някои от легендите на Земята, Айра? Ако знаеше какво означава името му, щеше да го смениш. Той е съвършен рицар, така и не постигнал нищо. Но аз се опитвам да си спомня защо лицето на Ищар ми е толкова познато. Скъпа, да не съм бил женен за теб някога? Попитай я, Айра, може да не ме е разбрала.
— Не, Старши. Никога. Със сигурност.
— Тя разбра — казах аз.
— Е, трябва да е била баба й тогава… Славно момиче бе тя, Айра. Но се опита да ме убие, така че я напуснах.
Старшият техник бързо изговори няколко думи на галакта. Аз преведох:
— Лазарус, тя каза, че никога не е имала честта да е омъжена за вас нито по договор, нито неформално, но е абсолютно съгласна да го направи, стига да желаете.
— Прекрасно! Готина е… онази наистина трябва да е била баба й. Приблизително преди осем или девет века — губи ми се вече кога точно… На същата тази планета. Айра, попитай я дали ъ-ъ… Ариел Барстоу не й е баба.
Техничката изглеждаше доста поласкана и изстреля поток от думи на галакта.
— Тя казва, че Ариел Барстоу е нейна пра-пра-пра-пра-баба, и че е много щастлива да чуе, че вие потвърждавате родствената връзка, тъй като това е линията, по която тя произлиза от вас… също казва, че ще е изключителна чест — не само за нея, но и за всичките й роднини и братовчеди, — ако вие възобновите роднинската връзка отново, независимо дали с договор, или не. След завършване на подмладяването, естествено — тя не иска да ви кара да бързате. Какво ще кажете, Лазарус? Ако е надхвърлила квотата си за репродукция, ще съм щастлив да й дам специални права, така че да не се наложи да емигрира.
— Да бе, хич не ме кара тя да бързам. И ти също. Но тя се изрази учтиво, затова ще получи учтив отговор. Кажи й, че съм поласкан и ще обмисля предложението й, но да не очаква, че в четвъртък ще съм готов. Накратко — „не звънете, ние ще ви позвъним“, но й го кажи с други думи, така, че да остане доволна. Тя прекрасно дете.
Предадох отговора в дипломатична форма. Ищар засия, направи реверанс и се отдалечи. Лазарус се обади:
— Придърпай си нещо, синко, да поседнем — Той понижи гласа си и добави: — Между другото, Айра, сигурен съм, че Ариел ми слагаше рога. Но с някой от моите потомци, така че това момиче при всички случаи произхожда от мен, макар че може би не по пряка линия. Всъщност това няма значение. Защо се появи толкова рано? Нали казах, че можеш да идваш два часа след закуска?
— Аз ставам рано, Лазарус. Вярно ли е, че сте се решили на пълния курс на лечение? Тя май не се съмнява в това.
Лазарус изглеждаше огорчен:
— Възможно е това да е най-простият отговор, Айра — но как да съм сигурен, че ще получа топките си обратно?
— Тестисите на вашия клонинг са вашите собствени тестиси, Лазарус — това е един от основните постулати на теорията.
— Добре… ще видим. Айра, ранното ставане е порок — спира растежа и съкращава живота. Като сме заговорили за това… — Лазарус погледна стената. — Благодаря за бутона. В едно толкова прекрасно утро той не ме привлича, но човек винаги трябва да има избор. Галахад, кафе за председателя, а онзи плик — за мен.
Дядо Лазарус подкрепи нарежданията си с жестове, но аз мисля, че техникът разбра думите му. А може и да е някакъв вид телепатия; подмладителите обикновено са емпати — трябва да бъдат такива. Техникът незабавно се приближи до Лазарус и му подаде плика, после ми наля кафе, което аз не исках, но протоколът изискваше да пия нещо.
— Айра — продължи Лазарус, — ето го новото ми завещание. Прочети го, запиши го някъде и съобщи на компютъра. Аз вече одобрих текста и наредих на машината да въведе завещанието в паметта си. Така че сега само адвокат от Филаделфия би могъл да те лиши от наследството ти. Обаче тук няма адвокати от Филаделфия. — Той с жест отпрати техника: — Достатъчно е кафето, младежо, благодаря. Отиди да седнеш. Ти също седни, скъпа Ищар. Айра, а какви са тези млади хора? Болногледачи? Прислужници? Слуги? Или някакви други? Те се суетят около мен като кокошка над единственото си пиленце. Винаги съм се стремял да не получавам повече грижи от необходимите ми. Нужно ми е само общуване… човешка компания.