Не можех да му отговоря, преди да направя справка. Не е необходимо да знам как е организирана клиниката за подмладяване. Освен това тя е частно предприятие, не се подчинява на настоятелството, а директорката беше много възмутена от намесата ми в случая на Старейшината. Така че се стараех да се намесвам минимално, поне докато нарежданията ми се изпълняват.
Попитах жената техник на галакта:
— Какво е професионалното ви положение, мадам? Старейшината иска да знае. Той каза, че се държите като слуги.
— Да му служим както можем е удоволствие за нас, сър — спокойно отговори тя. После се поколеба и продължи: — Аз съм Ищар Харди, началник-администрация, главен техник и заместник-директор по подмладителните процедури, помага ми дежурният младши техник Галахад Джонс.
Като човек, подмладяван два пъти, не се учудих, че козметичната й възраст не отговаря на календарната. Но си признавам, че бях изненадан да науча, че тази млада жена е не само техник, но и началник-отдел, вероятно номер три в цялата клиника. Или по-скоро номер две, тъй като директорката е заминала — цупи се някъде в палатката си, дявол да я вземе с нейния инат и привързаността й към закона. А може Ищар да е и изпълняваща длъжността директор, заедно със заместниците си или с някои началници на отдели да управлява всичко.
— Така ли? — попитах аз. — Мога ли да узная каква е календарната ви възраст, мадам администратор?
— Господин pro tem председателят може да задава всякакви въпроси. Само на сто четирийсет и седем години съм, но имам необходимата квалификация и от времето на достигане на първата си зрелост никога не съм сменяла професията си.
— Не се съмнявам в квалификацията ви, мадам. Просто съм учуден, че дежурите тук, вместо да седите зад бюрото си. Въпреки че трябва да си призная, че не знам как е организирана работата в клиниката.
Тя леко се усмихна.
— Сър, аз бих изказала подобно учудване от вашия собствен интерес към този случай… ако не ми се струваше, че го разбирам. Аз се намирам тук, защото не мога да прехвърля отговорността на никого, та той е Старейшината. Аз контролирам всички дежурни, дори и най-добрите, с които разполагаме.
Това трябваше да го науча.
— Ние се разбираме един друг — казах. — Доволен съм. Но мога ли да направя едно предложение? Старейшината е напълно независим по темперамент и изключителен индивидуалист. Той би желал да се ползва от минимум услуги — само тези, без които не може да мине.
— Дразним го, сър, така ли? Защото сме прекалено загрижени? Бихме могли да стоим отвън пред вратата и да го наблюдаваме и моментално да се появяваме, ако има нужда от нещо.
— Възможно е да сте прекалено загрижени. Но стойте пред очите му. Той се нуждае от човешка компания.
— Какво е това шушу-мушу? — поинтересува се Лазарус.
— Трябваше да задам някои въпроси, дядо, тъй като не съм запознат с организацията на клиниката. Ищар не е слуга — тя е подмладител, и то много висококвалифициран, а Галахад е помощникът й. Но те са щастливи да ви обслужват, когато имате нужда.
— Не се нуждая от лакеи — днес се чувствам съвсем добре. Ако ми трябва нещо, ще ги повикам, няма защо постоянно да ми висят на главата и да се мотаят наоколо — Той се ухили. — Обаче тя ми доставя голямо удоволствие с размерите си — приятно е да я виждам около себе си. Придвижва се като котка, гъвкава е — сякаш се излива. Наистина ми напомня за Ариел… Казах ли ти защо Ариел се опита да ме убие?
— Не, но бих желал да го чуя, ако искате да го споделите.
— Мм… напомни ми, когато Ищар не е наблизо… според мен тя разбира английския значително повече, отколкото го показва. Но аз обещах да говоря, докато ти демонстрираш желание да слушаш. Какво би желал да ти разкажа?
— Каквото и да е, Лазарус. Шехерезада сама си е избирала темите.
— Да, така е правила. Но аз в момента нямам никоя тема предвид.
— Добре… когато дойдох, вие казахте, че ранното ставане е порок. Сериозно ли го мислите?
— Може би. Дядката Джонсън го твърдеше. Постоянно разказваше историята за човека, който бил осъден на разстрел на разсъмване, но се успал и го пропуснал. Същия ден го помилвали и той живял още четирийсет или петдесет години. Казваше, че случката доказва тезата му.
— И вие смятате, че тази история е истинска?
— Толкова, колкото и историите на Шехерезада. Аз я разбирах така: „Спи колкото можеш, защото не се знае колко време ще ти се наложи да бодърстваш.“ Ранното ставане може и да не е порок, Айра, но със сигурност не е и добродетел. Старата поговорка за ранната птица, дето изяла червейчето, показва само едно, че червейчето не е трябвало да става толкова рано. Не мога да понасям хора, които се хвалят с ранното си ставане.