И тогава на сцената излязъл Старейшината. Благодарение на своята дързост, на дарбата си да лъже убедително и на качеството, което би се сторило на сегашните хора детинска страст към приключенията и интригите за собствена облага, Старейшината осъществил най-знаменитото бягство от затвора за всички времена, като откраднал първобитен звездолет и се измъкнал от Слънчевата система заедно с всички членове на Семействата Хауард (тогава те наброявали към 100 000 мъже, жени и деца).7
Ако ви се струва невъзможно — толкова много хора и само един кораб — спомнете си, че първите звездолети били извънредно по-големи от тези, които използваме сега. Те били самоподдържащи се изкуствени светове, предназначени да останат дълги години в космоса със скорост, близка до светлинната — просто трябвало да бъдат гигантски.
Старейшината не бил единственият герой на този Изход8. Но във всичките достигнали до нас разнообразни и понякога противоречиви описания винаги той е движещата сила. Той бил нашият Мойсей, отървал своя народ от робството.
Той ги довел обратно у дома след седемдесет и пет години (2210 година), но вече не в робство. Тази дата, Година първа от Стандартния галактически календар, бележи началото на Великата диаспора, предизвикана от изключителната пренаселеност на Старата Тера и станала възможна благодарение на два нови фактора: парадвигателя на Либи-Шефилд, както е известен (това не е двигател в истинския смисъл на думата, а средство за манипулиране на n-мерните пространства), и първата (и най-простата) от ефективните технологии за удължаване на живота — чрез изкуствена кръв.
Чрез бягството си Семействата Хауард помогнали тази технология да се реализира. Останалите на Тера хора с кратка продължителност на живота, все още убедени, че семействата на дълголетниците притежават някаква „тайна“, се заели с опити за разгадаването й чрез обширни и системни изследвания и както винаги в подобни случаи, били възнаградени богато — не с несъществуващата „тайна“, но с нещо не по-малко полезно: терапия и в края на краищата — комплекс от терапии за забавяне на остаряването и увеличаване на жизнеността, енергичността и плодовитостта.
Тогава Великата диаспора станала хем възможна, хем необходима.
Най-големият талант на Старейшината (ако не броим умението му да лъже импровизирано и убедително) като че ли е необичайната му способност винаги да преценява възможностите на всяка ситуация и сетне да я извърта така, че да я нагоди към собствените си цели. (Той казва по този повод: „Трябва да разбираш причината, поради която скача жабата“. Изучавалите го психометристи твърдят, че притежава извънредно високи пси-способности, изразени в „предвиждане на бъдещето“ и „късмет“, но от своя страна Старейшината се изразява по техен адрес далеч не толкова учтиво. Като пазител на архивите аз се въздържам от даването на мнение.)
Старейшината веднага забелязал, че благословията на удължената младост, макар и обещана на всеки, всъщност ще е достъпна само за могъщите на деня и за техните приближени. На милиарди илоти9 нямало да се предостави възможност да надхвърлят нормалната продължителност на живота; за тях липсвало място — освен ако не поемели към звездите; в този случай всеки човек щял да се сдобие със свое кътче и с възможността да живее толкова дълго, колкото му се удаде. Невинаги е ясно как се е възползвал от идеята си самият Старейшина: изглежда, е използвал няколко имена и много външности. Най-важните му корпорации били поверени на фондацията, а после ликвидирани по негово нареждане, да бъдат преместени на Секундус фондацията и Семействата Хауард, но най-ценното си имущество той запазил за своите роднини и потомци. Шейсет и осем процента от живеещите тогава членове на Семействата приели зова на новите простори.
Генетичният ни дълг към Старейшината е както пряк, така и косвен. Косвеният ни дълг се основава на факта, че миграцията е средство за сортиране, принудителен Дарвинов отбор, при който по-доброто от породата поема към звездите, а неудачниците остават у дома и мрат. Това важи дори и за насилствено транспортираните (както през двайсет и четвърти и двайсет и пети век), само че тогава подборът се извършва на новата планета. Сред неопитомените простори измират слабаците и неудачниците, а силните оцеляват. Дори на доброволно емигриралите допълнително им се налагало да преминат през този втори, особено драстичен вид селекция. Семействата Хауард били подложени на подобен подбор поне три пъти.
7
Тук и по-горе се споменават събития, описани подробно в романа на Хайнлайн „Децата на Матусал“ (Methuselah’s Children — 1958), излязъл на български като „Децата на Метусела“ („Димант“, 1998). —
8
В оригинала се използва думата Exodus — същата, с която в Стария завет се означава Изхода на евреите от Египет. —
9
Илоти — покореното и поробено, закрепостено към земята земеделско население на древна Спарта. —