Впрочем друг аспект от пенсионирането на Дейв изисква познаването на законите от онова време. Уволнявайки се след двайсет години служба, той би получавал половината си заплата минус данъците, които не били никак малки. Но пенсионирането по болест му осигурило пенсия, равна на три четвърти от заплатата му, при това освободена от данъци.
Не знам, просто не знам. Но цялата тази история по прекрасен начин илюстрира таланта на Дейвид винаги да постига максимален резултат с минимум усилия. Добре, нека приемем, че се е смахнал откачил — но по свой си начин.
Имало и други причини за пенсионирането му. Той правилно предположил, че няма шансове да стане адмирал. Но почетната грамота за храброст в съчетание с повишението при пенсионирането довели до следния резултат: Дейв станал адмирал пръв сред съучениците си, без никога да е командвал не само флот, но дори и кораб, при това един от най-младите адмирали в историята, като се има предвид истинската му възраст. Предполагам, че това е задоволило селското момче, което мразело да оре нивите с мулето.
Защото в сърцето си той все още си оставал селско момче. За ветераните от войната имало друг закон, който облагодетелствал незавършилите образованието си поради отиването си в армията. Държавата плащала обучението им — толкова месеци, колкото те прекарали в армията.
Този закон бил предназначен за млади хора, но нищо не пречело от него да се възползва и офицерът, приключил кариерата си във флота. С пенсията, равна на три четвърти от заплатата му, освободена от данъци, и със субсидията за обучението — върху която също не се плащали данъци — жененият ветеран тръгнал на училище, като сега получавал почти толкова, колкото и докато бил на служба. Всъщност даже повече, защото сега не било нужно да харчи пари за скъпи униформи и за да поддържа общественото си положение. Можел да си безделничи на воля и да чете книги, да се облича както си поиска и да не се притеснява за външния си вид. Понякога ставал късно и доказвал, че покер играят по-скоро оптимистите, отколкото математиците. После съответно си лягал късно. Но никога, никога не ставал рано.
А и повече не се качил на самолет. Дейвид никога не се доверил на тези летящи машини, защото независимо от всичко те летели твърде високо над земята. За него самолетът винаги си останал само средство, чрез което да избегне по-лошото, и щом веднъж постигнал целта си, Дейв забравил за самолетите, както и за рапирата, и никога не съжалявал нито за тях, нито за фехтовката.
Скоро получил нова диплома — бакалавър по агрономическите науки, или учен фермер.
Тази диплома, придружена от специалното предпочитание към ветераните, можела да му осигури място на гражданска служба, имал възможност да обучава други хора на фермерство. Вместо това той изтеглил от сметката си в банката известна сума от парите, натрупани докато безделничел в училището, и се върнал сред същите хълмове, които изоставил преди четвърт век. Върнал се, за да си купи ферма. Като при това използвал и заем с много ниска лихва — поредната държавна субсидия.
Дали работил на фермата? Не ставай глупав — Дейвид никога вече не си извадил ръцете от джобовете. Наел си работници да се грижат за реколтата, докато той се занимавал с по-важни дейности.
За да приключи успешно великия си план, Дейвид предприел толкова невероятна стъпка, че трябва да те помоля, Айра, да приемеш думите ми на доверие… тъй като е прекалено да се надявам, че рационално мислещият човек може да разбере такава постъпка.
По времето между двете войни на Земята живееха повече от два милиарда души и поне половината от тях гладуваха. Въпреки това — и тук те моля да ми повярваш, бил съм там и няма за какво да те лъжа — въпреки недостига на хранителни продукти, който никога през следващите години не беше преодолян, освен временно на отделни места, и не би могъл и да бъде преодолян поради причини, в които няма да навлизаме… независимо от този жесток недоимък правителството на държавата на Дейвид плащаше на фермерите, за да не произвеждат храна.
Недей да клатиш глава; неведоми са пътищата Господни и правителствени и не е дадено на обикновените смъртни да ги проумеят. Никога не се заблуждавай, че самият ти си правителството; когато се прибереш вкъщи довечера, хубаво си помисли върху това — попитай се дали знаеш какво правиш и защо го правиш — и когато дойдеш при мен утре, ми кажи до какъв извод си достигнал.