— Но кое беше не както трябва, дядо? — продължавах да упорствам аз.
— Толкова умен ли ти изглеждам, че да мога да отговоря на този въпрос, Айра? Самият аз се разорих многократно. Понякога финансово, понякога трябваше да зарязвам всичко, за да отърва кожата. Хм… Проклет да съм, ако имам някакво обяснение… Какво се случва, когато управляваш механизъм с положителна обратна връзка?
Сепнах се.
— Не съм сигурен, че ви разбирам, Лазарус. Механизмите не се поддават на управление с положителна обратна връзка — или поне аз не си го представям. Положителната обратна връзка ще доведе всяка система до неконтролируеми колебания.
— Да се върнем в наученото в училище, Айра. Винаги съм се отнасял подозрително към аргументите по аналогия, обаче, съдейки по натрупания от поколенията опит, твърдя, че нито едно правителство просто не е способно да направи нещо, което да не действа на икономиката като положителна обратна връзка или като спирачка. Или и двете. Може би някога, някъде, някой умен колкото Анди Либи ще намери начин да се справи със закона за търсенето и предлагането и ще го накара да заработи по-ефикасно, вместо да го остави да действа по предишния жесток начин. Може би. Но аз никога не съм виждал подобно нещо. Въпреки че само Господ знае кой не се е пробвал. Винаги с най-добри намерения.
Но добрите намерения не са достатъчни, за да се разбере как работи електрическият трион, Айра, та най-големите злодеи в историята са се ръководели от добри намерения. Но ти ме отклони от темата. Бях тръгнал да разправям как ми се размина женитбата.
— Извинявайте, дядо.
— Уф! Не можеш ли понякога да не си чак толкова възпитан? Аз съм бъбрив старец, който те принуждава да си губиш времето, изслушвайки всякакви глупости. Това не те ли възмущава?
Усмихнах му се:
— Възмущава ме. Вие наистина сте бъбрив старец, който иска да му угаждам на всеки каприз… и аз съм твърде зает човек със сериозна работа и много грижи, а вие ми отнемате половин ден време, за да ми разправите някаква приказка — чиста измислица, сигурен съм — за човек, който бил толкова мързелив, че винаги сполучвал. Предполагам, за да ме подразните. Като намекнахте, че този измислен герой е дълголетник, отбягнахте отговора на най-прост въпрос и заговорихте за дядо си. А този… Адмирал Рем ли беше името му?… Червенокос ли беше?
— Лем, Айра… Доналд Лем. Или така се казваше брат му? Много отдавна беше. Странно, че те интересува цветът на косата му… Това ми напомни за още един флотски офицер, участвал в същата тази война, който беше пълна противоположност на… Доналд? Не, Дейвид. Пълна противоположност на Дейвид във всяко отношение, като се изключи цветът на косата — толкова червена, че и самият Локи би им завидял. Той се опита да удуши кодиакска мечка. Не успя, разбира се. Изключено е да си виждал някога кодиакска мечка, Айра.
Най-свирепият хищник на Земята, десет пъти по-тежък от човека. Дълги жълти зъби като ятагани, воняща паст… и отвратителен нрав. Но Лейф се справи с нея с голи ръце и забележи — без да има никаква причина. Аз на негово място отдавна бих се озовал отвъд хоризонта. Искаш ли да ти разправя за Лейф, мечката и сьомгата в Аляска?
— Не сега. Звучи като нова измишльотина. Разказвахте ми защо се е развалила женитбата ви.
— Точно така. Дядката тъкмо ме беше попитал: „И така, Уди, от колко време е бременна тя?“.
— Не, той тъкмо ви обясняваше, че няма да можете да се издържате.
— Синко, ако знаеш тази история, разкажи ми я ти на мен. Та аз категорично отхвърлих подобно твърдение, на което Дядката отвърна, че лъжа, защото това е единствената причина, която би накарала седемнайсетгодишно хлапе да иска да се ожени. Забележката му особено ме ядоса, защото в джоба си имах бележка, на която пишеше:
„Уди, миличък, оплодил си ме, какво ще правим сега?“
Дядката настояваше, аз отрекох три пъти, като все повече се вбесявах от безсилие. Накрая той рече: „Добре, щом искаш, мълчи си. А тя показа ли ти свидетелство, че е бременна, подписано от доктор?“
И аз, Айра, неволно се изпуснах. „Не!“ — отговорих.