— Ще внимавам — съгласих се аз.
— И ти внимавай, Минерва, защото ще имаш нужда от помощта й, както и тя от твоята. Ти знаеш доста повече от нея, сигурен съм. Но ти си свикнала да бъдеш главният бюрократ на планетата, а тя е свикнала да бъде кораб… така че твоите познания ще престанат да струват, когато се озовеш на кораба.
— Аз мога да се уча — отвърна Минерва през плач. — Мога да се самопрограмирам и да се обуча на астронавигация и поддържане на кораба веднага от планетарната библиотека. Аз съм много умна.
Лазарус отново въздъхна.
— Айра, известна ли ти е древнокитайската идеограма на думата „неприятност“?
Признах си, че не знам.
— Не се и опитвай да отгатнеш. „Две жени под един покрив“. Така че ще си имаме проблеми. Или ти ще си имаш. Минерва, ти не си умна. Когато става въпрос до отношенията с друга жена, ти си глупава. Прекрасно е, че искаш да усвоиш многомерната астронавигация. Но не от библиотеката. Помоли Дора да те научи. И никога не забравяй, че тя е господарката в собствения си кораб и не бива да се опитваш да й показваш колко си умна. Имай предвид, че тя обича да е център на вниманието.
— Ще опитам, сър — отвърна Минерва с такъв смирен тон, с какъвто рядко разговаря с мен. — В момента Дора се нуждае от вашето внимание.
— Ох-ох! В какво настроение е?
— Не много добро, Лазарус. Не си признах, че знам местонахождението ви, защото съгласно дадените ми инструкции нямам право да обсъждам с никого нещата, свързани с вас. Но приех съобщението й, без да гарантирам, че ще успея да ви го предам.
— Правилно. Айра, в завещанието ми фигурира желанието спомените на Дора за мен да бъдат изтрити, без това да засяга способностите й. Но забърканата от теб каша обезсмисля извършването на този акт. Тя се събуди, съхранила е паметта си и е разтревожена. Какво е съобщението й, Минерва?
— То съдържа няколко хиляди думи, но семантичното съдържание е кратко. Искате ли да чуете резюмето?
— Добре, да започнем с него.
— Дора иска да знае къде сте и кога ще отидете да я видите. Останалата част от посланието е семантично „нищо“, но наситено с емоции, ругатни и оскърбления на няколко езика…
— Майчице…
— … включително и на един, който не ми е известен. Но се досещам, че смисълът на думите е същият, но в още по-силна форма.
Лазарус закри лицето си с ръце.
— Дора пак се е захванала с арабския. Айра, нещата са по-лоши, отколкото предполагах.
— Сър, да възпроизведа ли само думите, които ги няма в речниците ми? Или искате да изслушате цялото съобщение?
— Не, не, не! Минерва, ти умееш ли да ругаеш?
— Никога не съм имала подобна потребност, Лазарус. Но съм впечатлена от уменията на Дора.
— Не я осъждай. Тя още твърде млада се озова в лоша компания. В моята.
— Мога ли да прехвърля съобщението й в постоянната си памет? За да мога да ругая, когато се наложи?
— Не разрешавам! Ако Айра пожелае да се научиш да ругаеш, може сам да се погрижи за това. Минерва, можеш ли да ме свържеш с кораба ми? Айра, по-добре да свърша тази работа сега; по-лошо не може да стане.
— Лазарус, ако желаете, мога да организирам стандартен телефонен разговор. Но Дора би могла да говори с вас и по канала, който аз използвам.
— О! Отлично!
— Желаете ли холограмно изображение, или звукът ще е достатъчен?
— Само звук… Повече от достатъчен ще е. Ти ще можеш ли да чуваш?
— Ако пожелаете, Лазарус. Но ако решите, разговора може да бъде абсолютно частен.
— Не се изключвай; може да имам нужда от арбитър. Свържи ме с нея.
— Шефе? — гласът би могъл да бъде на стеснително малко момиченце. Караше ме да си представя слаби колене, малки гърди и огромни трагични очи.
— Тук съм, малката — отговори Лазарус.
— Шефе! Дяволите да я вземат твоята противна душа! Какво означава това! Избягал си някъде, без да ми кажеш къде си отишъл. От всички отвратителни, гадни…
— Недей да крещиш!