Щастлив съм, че той е мой предшественик.
Джъстин Фут 45-и,
Главен архивар, фондацията „Хауард“
В това съкратено популярно издание техническото приложение е публикувано отделно, за да се освободи място за описанието на делата на Старейшината след напускането на Секундус до момента на изчезването му. Апокрифният и очевидно невероятен разказ за последните събития в неговия живот е включен по настояване на редактора на оригиналното издание, но той не може да бъде взет насериозно.
Каролин Бригс,
Главен архивар
Пояснение: Очарователната и ерудирана приемничка на длъжността ми изобщо не знае за какво говори. Когато става дума за Старейшината, най-фантастичното винаги е най-вероятно.
Джъстин Фут 45-и,
Почетен главен архивар
Прелюдия10 I
При отварянето на вратата на стаята седящият до прозореца мъж, който начумерено гледаше навън, се обърна.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Аз съм Айра Уедърал от Семейство Джонсън, прародителю. Pro tem11 председател на Семействата.
— Доста време ти отне. И не ми викай „прародител“. А защо само „pro tem председател“? — изръмжа човекът в креслото. — Толкова ли, мамка му, е зает председателят, че няма време да се види с мен? Или не заслужавам дори това?
И през ум не му мина да стане, нито пък покани посетителя си да седне.
— Моля да ме извините, сър. Аз съм най-висшият в йерархията на Семействата. Ала вече отдавна — от няколко века — е прието най-главният в Семействата да се титулува „pro tem председател“… заради възможността вие да се появите и да вземете председателското чукче.
— Нима? Та това е нелепо. Не съм председателствал събрание на настоятелството от хиляда години. И „сър“ звучи също толкова зле, колкото „прародител“ — обръщай се към мен по име. Минаха два дни, откакто наредих да те повикат. Заради живописните гледки по пътя ли дойде? Или е отменено правилото, което ми позволява да бъда изслушван от председателя винаги, когато поискам?
— Не съм осведомен за това правило, Старши! Вероятно е въведено доста преди моето време. Но винаги е дълг и чест за мен, а и удоволствие, да ви поднеса почитанията си. Ще съм щастлив и поласкан да ви наричам по име, ако ме уведомите как се казвате сега. Що се отнася до закъснението, трийсет и седемте часа след получаването на повикването ви прекарах в изучаване на древноанглийския, тъй като ме уведомиха, че не общувате на никой друг език.
Старейшината леко омекна.
— Вярно е, че не съм много наясно с брътвежите, чрез които се общува тук — паметта ми погажда номера напоследък. Вероятно съм отговарял мудно дори когато съм разбирал въпросите. Името… забравих под кое име се записах, когато ме настаниха тук. Мм… Удроу Уилсън Смит беше името ми като дете. Никога по-късно не съм го използвал. Предполагам, че Лазарус Лонг е името, което съм употребявал най-често. Викай ми Лазарус.
— Благодаря ви, Лазарус.
— За какво? Зарежи тия тъпи формалности. Не си дете, иначе нямаше да си председател. На колко години си? Наистина ли си научил майчиния ми език само за да си поприказваш с мен? И то за по-малко от два дни? От самото начало ли започна? Аз научавам нов език поне за цяла седмица, а после ми трябва още една, за да изгладя произношението.
— На триста седемдесет и две стандартни години съм, Лазарус — почти четиристотин земни. Научих класически английски, когато приех да върша тази длъжност, но като мъртъв език, за да чета в оригинал старинните записи на Семействата. След вашето повикване усвоих говоримо северноамериканския диалект от двайсети век — вашия „майчин език“, както се изразихте — тъй като лингвистичният анализатор определи, че говорите именно на него.
10
Прелюдия — инструментална пиеса, встъпление към голямо музикално произведение. —