— Какво? Не! Повече от триста хиляди категории, като навярно всяка е дефинирана с дузина думи? Ще затънем в хартия. — Лазарус се замисли. — Айра, защо не помолиш Минерва наистина да разпечата всичко, преди да го изтрие от паметта си? На книга. Голяма книга, десет или петнайсет тома. Можеш да я наречеш „Разнообразието на човешкия опит“, от ъ… Минерва Уедърал. Ще се получи нещо, върху което професорите ще спорят повече от хиляда години. Не се шегувам, Айра; подобен труд трябва да бъде съхранен. Мисля, че ще е нещо ново. Труд, твърде непосилен за същества от плът и кръв. Съмнявам се и че друг компютър с възможностите на Минерва досега е правил подобно проучване по метода на Цвики.
— Минерва, харесва ли ти идеята? Да запазиш бележките от проучванията и да направиш от тях книга? Да речем в неколкостотин екземпляра в пълен формат, с красива корица, ще направим копие за библиотеките и за архивите. Мога да помоля Джъстин Фут да напише предговор.
Умишлено се позовавах на нейната суета; ако мислите, че компютрите са лишени от подобни човешки слабости, то тогава вероятно общуването ви с тях е било ограничено; Минерва винаги е обожавала похвалите и ние с нея се сработихме едва след като го разбрах. Какво друго можете да предложите на една машина? Увеличение на заплатата или на отпуската? Нека не ставаме глупави.
Но тя отново ме изненада, като ми отговори с почти същия срамежлив тон като яхтата на Лазарус, но напълно официално:
— Мистър pro tem председателю, дали ще е прилично и ще ми разрешите ли да напиша на заглавната страница „от Минерва Уедърал“?
— Разбира се, защо не? — отвърнах аз. — Или, ако искаш, пиши само „Минерва“.
— Не се прави на глупак, синко — безцеремонно се намеси Лазарус. — Скъпа, напиши на първата страница „Минерва Л. Уедърал“. „Л“ от Лонг — защото, Айра, имаш дъщеря от една от моите дъщери — станало е в безгрижните дни на младостта ти, на една от пограничните планети — факт, който едва наскоро си се сетил да впишеш в архивите. Аз ще потвърдя регистрацията — случайно бях там по онова време. Но понастоящем д-р Минерва Л. Уедърал се е запиляла дявол знае къде — прави проучвания за следващия си велик труд — и не може да бъде намерена за интервю. Айра, можем да напишем биографията на моята изтъкната внучка. Съгласен ли си?
Отговорих просто с „да“.
— А ти как мислиш, момиче?
— Да, разбира се, Лазарус. Дядо Лазарус.
— Не си прави труда да ми викаш „дядо“. И искам за себе си първия екземпляр — с подпис: „На моя дядо Лазарус Лонг с любов, Минерва Л. Уедърал.“ Разбрахме ли се?
— Ще бъде щастие и чест за мен, Лазарус. Надписът ще бъде направен с ръкописен шрифт, защо пък не? Мога да модифицирам почерка, с който подписвам официалните документи на Айра, така че да стане различен от неговия.
— Чудесно. Ако Айра се държи прилично, можеш да му посветиш книгата и да дадеш и на него една бройка с подпис. Но първият екземпляр си е за мен. По-старши съм, пък и идеята си е моя. Обаче да се върнем на изследванията, Минерва — нямам намерение изобщо да чета този дванайсеттомник, интересуват ме само резултатите. Та кажи ми — какво откри засега?
— Лазарус, веднага отхвърлих повече от половината матрица, защото част от нещата според архива сте ги правили, а друга част предположих, че никога няма да пожелаете да ги вършите…
— Задръж! Както е казал морякът от флота: „Ако още не съм правил това, ще го пробвам.“ Кои са тези неща, които смяташ, че никога не бих правил? Нека да ги чуя.
— Да, сър. Това е подматрица с три хиляди шестстотин и петдесет клетки. Всички завършват с фатален изход, с вероятност над деветдесет и девет процента. Първо: изследвания във вътрешността на звездите…
— Махай го, да го оставим на физиците. Освен това двамата с Либ сме го правили веднъж.
— В архивите не е отбелязано, Лазарус.
— В архивите много неща ги няма. Продължавай.
— Модификация на генетичната ви структура с цел създаване на клонинг, способен да живее в морските дълбини.
— Не съм сигурен, че чак толкова се интересувам от живота на рибите. А какъв е изходът?
— Ако се отчете общият ефект, вероятността за летален изход е почти пълна. Подобни псевдохора-амфибии вече са отглеждани; на външен вид приличат на огромни жаби. Шансът им да оцелеят сред другите създания в дълбините — в условията на Секундус — е петдесет процента за първите седемнайсет дни, двайсет и пет процента — до трийсет и четвъртия ден, и т.н.