Докъде бях стигнал… Много пъти съм бил богат и винаги съм губел състоянието си, когато правителството организира инфлация или конфискува — „национализира“ или „освободи“ — собствеността ми. Не вярвай на господарите, Айра — те нищо не произвеждат, само крадат. Бил съм по-често разорен, отколкото богат. По-интересното от двете положения е да си разорен — човек, който не знае кога ще е следващото му ядене, никога не скучае. Може да се ядосва или да върши няколко други неща — но не и да скучае. Състоянието изостря мисълта му, кара го да действа, придава пикантност на живота му, независимо дали той го разбира, или не. Може и да го вкара в капан, разбира се; храната винаги е много добра стръв. Но това е най-интересната част на нищетата: как да я преодолееш, без да попаднеш в някой капан. Гладният човек е склонен да губи разсъдък — често е достатъчно да пропусне само седем пъти да се нахрани и вече е готов дори да убие — едно твърде крайно решение.
Секретар-машинописец, актьор — ама тогава съвсем се бях разорил, — прислужник в църква, инженер в строителството и в още няколко области, механик в още повече направления… Винаги съм смятал, че интелигентният човек може да се занимава с каквото и да е, стига да има достатъчно време да разбере как се извършва съответната работа. Но когато е ставало въпрос вече за парчето хляб, не съм търсел квалифициран труд — случвало се е дори да се хващам и за пръчка-идиотка…
— Пак идиом?
— Да, древен израз, синко — пръчка, в единия край на която има лопата, а в другия — идиот. Никога не съм се занимавал с подобни глупости повече от няколко дни — напълно достатъчно време човек да се ориентира в местната ситуация. Бил съм политик, веднъж даже и реформатор… но само веднъж: политиците реформатори не само че са безчестни, те са и глупаво безчестни… докато деловите политици са честни.
— Не мисля, Лазарус. Историята сякаш показва, че…
— Използвай главата си, Айра. Не казвам, че деловият политик няма да открадне; работата му е да краде. Но няма политици, които да създават нещо. Те могат да предложат единствено приказките си. Своята честност всъщност, защото кой вярва на думите им? Успешният делови политик разбира това и пази репутацията си, като изпълнява ангажиментите си, защото иска да остане в политиката — да продължи да краде — не само следващата седмица, но и цялата година, и годината след нея. Ако е достатъчно умен, за да е успешен.
Реформаторът политик няма подобни задръжки, неговата цел е щастието на целия народ — понятие, в голяма степен абстрактно и допускащо безкраен брой дефиниции. Ако изобщо може да се обясни рационално. И благодарение на това вашият абсолютно искрен и непродажен политик реформатор нарушава думата си три пъти, преди още да е дошло време за закуска; не заради своята нечестност — той наистина съжалява, че му се е наложило да постъпи така, и охотно ще си го признае, — а заради непреклонното следване на идеала си.
Достатъчно е някой да му прошепне на ухото, че има още нещо, което може да послужи за всеобщото благо, и той веднага ще наруши думата си. Без никакви угризения на съвестта.
В преследване на целите си той е способен да измами. За щастие тези като него не остават дълго на мястото си, освен във времената, в които загниват и се разпадат обществата.
— Ще трябва да се доверя на думите ви, Лазарус — казах аз. — Аз съм прекарал по-голямата част от живота си на Секундус, така че имам само теоретична представа от политиката. Такива порядки сте въвели тук.
Старейшината ме погледна със студено презрение:
— Не съм правил подобно нещо.
— Но…
— О, я млъкни! Ти самият си политик — делови, надявам се — но тази депортация на дисидентите ме изпълва със съмнения. Минерва! „Дневниците“, скъпа! Когато предадох Секундус на фондацията, целта ми беше да установя евтино и просто управление, а именно — конституционна тирания. Което значи, че на правителството повечето неща са му забранени… а благословеният народ поради своята слабохарактерност няма никакво право на глас.
Но аз не разчитах прекалено на това, Айра. Човекът е политическо животно. Да го опазиш от политиката е все едно да го опазиш от съвкупленията — по-добре изобщо да не опитваш. Но тогава аз бях млад и пълен с оптимизъм. Надявах се да задържа политиката в частната сфера — далеч от правителството. Мислех, че подобна структура може да устои не повече от век; учуден съм, че се е задържала толкова дълго време. Не е на хубаво. Планетата е узряла за революция — и ако Минерва не ми намери нещо по-добро за вършене, може да си сменя името, да си острижа косата и да си направя пластична операция, след което да спретна една революцийка. Така че си предупреден, Айра.