Свих рамене.
— Забравяте, че ще емигрирам.
— А, да. Въпреки че шансът да потушиш революцията може да те накара да промениш мнението си. Или може би ще предпочетеш да бъдеш мой началник-щаб… за да ме изместиш чрез coup d’état40, когато стрелбата утихне, и да ме изпратиш на гилотината. Ето това наистина ще е нещо ново — никога не съм рискувал главата си заради политика. „С меча по врата; главата пък — в торба. Не ще отвърне на въпросите ти тя.“ Финална завеса, няма поклони. Няма кой да излезе на бис.
Но революцията може да бъде и развлечение. Разказвал ли съм ти как заработвах за обучението си в колежа? С карабина на Гатлинг41 срещу пет долара на ден и част от плячката. Никога не успях да се издигна повече от ефрейтор — всеки път, когато заработех достатъчно за следващия семестър, аз дезертирах; в службата си като наемник никога не съм се стремял да бъда мъртъв герой. Но приключенията и смените на обстановката са привлекателни за младите хора… а аз бях много млад тогава.
Но мръсотията, нередовното хранене и свистенето на куршумите покрай очите ти губят очарованието си, когато достигнеш някаква зрелост; следващия път, когато служих в армията — не съвсем по своя воля, — аз отидох във флота. Морския флот, въпреки че по-късно на няколко пъти служих и в космическия флот — под различни имена.
Търгувал съм с всичко, освен с роби, четях мисли — в трупа пътуващи артисти; веднъж даже бях крал — доста надценявана професия, пълна скука, часовете текат твърде бавно. И дизайнер на дамска мода бях — под измислено френско име, с акцент и дълги коси… Почти само тогава съм бил с дълга коса, Айра, и то не само защото човек толкова дълго трябва да си играе, за да я измие; просто при битка противникът ти може да я хване, пък и в критичния момент е възможно тя да падне пред очите ти и да ти попречи да виждаш — а и едното, и другото могат да се окажат фатални. Но не обичам да се стрижа и нула номер; гъстата покривка коса — но не чак толкова дълга, че да ти влиза в очите — може да предпази главата ти от нараняване.
Лазарус млъкна и се замисли.
— Айра, не виждам как ще мога да изброя всичките неща, които съм вършил, за да изхраня себе си, жените си и децата си, даже и да успея да си ги спомня. Най-дългият период, през който съм се занимавал с едно и също нещо, е бил около половин век — и то при много особени обстоятелства; а най-късите — от сутрин до обяд — също при особени обстоятелства. Независимо от мястото и от времето — винаги ще се намерят и творци, и консуматори, и фалшификатори. Предпочитам да съм от първата група, но си признавам, че не съм избягвал и другите две. Когато съм бил семеен човек, а обикновено съм бил именно такъв, не съм позволявал на никакви правила да ми пречат да нося храна в дома. Не съм крадял яденето на чужди деца, за да нахраня собствените си — винаги има и други, не чак толкова гадни начини да спечелиш пари, стига да не си твърде претенциозен, което аз никога не съм си позволявал, когато съм имал дълг към семейството си.
Могат да се продават и неща, които нямат истинска стойност — приказки, песни… изредил съм всички видове професии на сцена… включително веднъж в столицата на Фатима седнах на пазарния площад с месингова чаша пред себе си и заразказвах история, още по-дълга от тази, която разказвам в момента, с надеждата да чуя звъна на някоя монета.
Наложи ми се да се занимавам с това, защото корабът ми беше конфискуван, а на чужденците не беше разрешено да работят, докато не им бъде издаден специален документ — заради теорията, че по време на депресия работните места трябва да се пазят за местните граждани. Да се разказват истории — това не се смяташе за професия. Не беше просия — за да се занимава с такава почтена работа, на човек също му трябваше лиценз. Така че полицаите ме оставиха на мира, още повече че аз всеки ден внасях доброволно част от приходите си в благотворителния им фонд.
41
Карабината на Гатлинг (Ричард Дж. Гатлинг, 1818–1903) вече е била старомодна по времето, когато Лазарус Лонг се е родил. Но е напълно възможно това старинно оръжие да е влязло в употреба в някакъв провинциален метеж. —