— Така значи? А какво правите, когато пристигне кораб с десет хиляди имигранти?
— Натъпкваме ги в карантинни бараки, докато не ги проверим всичките. Но в наши дни подобни групи идват рядко поради мизерното състояние на Старата Тера. Обаче вие, Лазарус, пристигнахте сам, с частна яхта на стойност между петнайсет и двайсет милиона крони…
— Трийсет.
— … на стойност трийсет милиона крони. Колко души в Галактиката могат да си позволят нещо подобно? И колцина от избраниците биха предпочели да пътуват сами? Подобно нещо би трябвало да отекне като камбанен звън в мозъците на всички служители на космодрума. Вместо това те просто са ви взели тъкан, повярвали са на твърдението, че ще отседнете в „Ромулус-Хилтън“, и са ви пуснали да си вървите… и без съмнение, преди да се мръкне, вече сте се снабдили с други документи…
— Изобщо не се съмнявай — съгласи се Лазарус. — Но твоите копои трябва да са в течение, че бизнесът с производство на фалшиви документи процъфтява. Бях твърде уморен, иначе щях да си ги изфалшифицирам лично. За по-сигурно. Затова ли ме хванахте? От търговеца с ментета ли изкопчихте всичко?
— Не, така и не го открихме. Между другото, бихте ли ми казали кой е той, за да…
— Да, ама не бих могъл — прекъсна го рязко Лазарус. — Дискретността беше едно от условията, включени в сделката. Хич не ми пука колко от вашите правила нарушава той. И — кой знае? — може пък отново да имам нужда от неговите услуги. Несъмнено ще има и други нуждаещи се, които също колкото мен ще копнеят да се измъкнат на копоите ти. Айра, не се съмнявам в добрите ти намерения, но не ми харесва системата за идентификация. Преди век се зарекох да избягвам многолюдните места, където се изискват документи, и обикновено съм следвал това си правило. Трябваше да го спазя и този път. Ала не очаквах, че ще ми трябват каквито и да било документи още много дълго. Дявол да го вземе — само два дни, и щях да съм мъртъв! Поне така мислех. Та как ме хванахте?
— Трудно. Щом научих, че сте на планетата, обърнах всичко надолу с главата; онзи началник-отдел не беше единственият потърпевш. Но вие просто така се бяхте укрили, че хвърлихте в недоумение силите на реда. Моят началник на сигурността изказа мнението, че са ви убили и са се отървали от тялото ви. Казах му, че ако случаят е такъв, по-добре е да се замисли за преселването си от тази планета.
— Карай по същество! Искам да знам къде се издъних.
— Не бих казал, че се издънихте, Лазарус, понеже успяхте да се скриете, въпреки че всички ченгета и доносници на планета ви издирваха. Но аз бях сигурен, че не сте убит. О, и на Секундус стават убийства, особено тук, в Нови Рим. Но са предимно банални съпружески вендети и също намаляха, откакто наредих на полицията наказанията да са аналогични на престъпленията и екзекуциите да се извършват на Колизеума. Във всеки случай бях убеден, че човек, успял да оцелее над две хилядолетия, не би допуснал да го убият в някоя тъмна алея. Ето защо приех, че сте жив и се запитах: къде бих се скрил аз на мястото на Лазарус Лонг? Потопих се в дълбока медитация и помислих по въпроса. После се опитах да проследя стъпките ви, доколкото те ни бяха известни. Между другото… — Pro tem председателят отметна плаща си, измъкна голям пакет с пощенско клеймо върху него и го подаде на Лазарус. — Ето го съобщението, което сте оставили за съхранение в тръста „Хариман“.
Лазарус пое пакета.
— Разпечатан е.
— От мен. Преждевременно, признавам си — но вие сте го адресирали до мен. И единствено аз го прочетох. А сега ще забравя за него. Ще ви кажа само, че не съм изненадан, че сте оставили състоянието си на Семействата… обаче съм трогнат, задето сте завещали яхтата си лично на председателя. Това е чудесен кораб, Лазарус, дори мъничко ми се иска да го имам… но не чак толкова, че да желая да го наследя толкова скоро. Ала аз се бях заел да ви обясня колко се нуждаем от вас, а си позволих да се отклоня от целта.
— Аз не бързам за никъде, Айра, а ти?
— Аз? Сър, нямам по-важни задължения от разговора със Старейшината. Освен това хората от моя персонал управляват тази планета доста по-ефикасно, когато не ги държа твърде изкъсо.
Лазарус кимна в съгласие.
— И моята система винаги е била такава във времената, когато си позволявах да се забърквам в делата на Семействата. Поеми цялата тежест, после възможно най-бързо я прехвърли върху подчинените си. Има ли някакви проблеми с демократите в днешно време?