АНРИ ТРОАЯ
ДОСТОЕВСКИ
21 септември 2008
СЕМЕЙСТВОТО
Мария поръча да кипнат водата в казана и посъветва мъжа си, Станислав Карлович, да не закъснява с парната си баня. Той я послуша, без да подозре, че тази грижа за хигиената му щеше да е неговата злокобна орис. На излизане от дъсчената барака, където господарите се къпеха, го нападна Ян Тур, съмнителен тип, подкупен от жена му, който го рани с един изстрел. Станислав Карлович се втурна към жилището, като се олюляваше. Но вратите бяха залостени отвътре - така бе разпоредила Мария. Докато нещастникът блъскаше с юмруци, нападателят му го настигна и го довърши с един замах на сабя. “Праждосайте го!”, изрече вдовицата на хората, които и сочеха трупа.
Положиха мъртвеца на носилка. “Близо до входа имаше локви кръв, които кучетата и свинете лижеха.”
Мария заплаши и своя осиновен син, Кристоф Карлович, и той избяга при съседите. Със същото хладнокръвие тя скалъпи фалшиво завещание, за да си присвои цялото наследство на покойника. Кристоф Карлович подаде жалба. Следствието уважи основанията му и вдовицата получи смъртна присъда. Но властите решиха да отложат изпълнението є. Междувременно Мария бе встъпила във втори брак.
Тази история, която сама по себе си би могла да бъде главен епизод в някой роман на Достоевски, е истински случай с прапрабабата на писателя, Мария Стефановна Достоевска от 1606 година. Но всъщност името Достоевски се появява за първи път в литовските летописи един век по-рано.
Действително, на 6 октомври 1506 година княз Пинск подарява на болярина Данаил Иванович Иртишев няколко села, между които и Достоево. Потомците на болярина Иртишев ще се нарекат Достоевски. Един Фьодор Достоевски бил близък на известния княз Курбски, чийто живот е ознаменуван в руската поезия. Князът забегнал в Литва, за да се спаси от гнева на Иван Грозни и оттам изпращал на Фьодор чудесни писъмца, изпълнени с остроумие, ненавист и достойнство. Приблизително по същото време е живял Рафаил Иванович Достоевски. Той бил обвинен в обирджийство и злоупотреба с обществени средства. Други Достоевски ще бъдат съдии, свещеници, капитани. Акинди Достоевски починал като светец в Киевската лавра. През 1624 година Стефан Достоевски успял да избяга от турските зандани и обкичил със сребърни верижки иконата на Богородица в Лвов. Някой си Шашни Достоевски и неговият син участвали в убийството на военен староверец през 1634 година. А пък един Филип Достоевски се прочул през 1649 година с кървави набези и грабежи в земите на съседите си. Крадци, убийци, магистрати, мечтатели, шарлатани, все праотци, при които злото и доброто се преплитат във всяко следващо поколение и сякаш предопределят творчеството на Достоевски.
Обаче, към средата на XVII век един клон на фамилията се установява в Украйна, решително устоява на полското католическо влияние и голяма част от неговите представители преминава към православното духовенство. Но били те монаси или свещеници, животът им ни е едва познат. Лишени от блясък и имоти, обвързани със служба на Бога, те, види се, са били обречени на скромност, безкористие и забрава. Много е вярно, че добродетелта създава трудности на Историята.
Бащата на Михаил Андреевич Достоевски, по примера на своите предци, е свещеник и не допуска, че друго призвание може да завладее въображението на неговия син. Голям скандал избухва, когато петнайсетгодишният младеж обявява, че иска да се посвети на медицината. Майка му го подкрепя тайно, той напуска бащиния дом и се установява в Москва.
Не познава никого в този град. Има малко пари и още по-малко опит. Но се захваща да учи неуморно, приет е в медико-хирургическото училище, лекува ранените през войната от 1812 година и получава чин майор в армията.
От полк в полк, от гарнизон в гарнизон, от чин в чин Михаил Андреевич бива назначен на 24 март 1821 година в Мариинската болница за бедни. Незначителни почетни отличия маркират пътя на кариерата му, започнала със спонтанен бунт и протекла в безметежна административна служба. Кръст Свети Владимир четвърта степен, кръст Света Ана трета степен, по-късно и втора степен, скромен чин на заседател са нищожните възнаграждения за усилията му. Междувременно майорът се записва в книгата на московското потомствено дворянство.
През 1819 година Михаил Андреевич се оженва за Мария Фьодоровна Нечаева, дъщеря на търговец, която му донася достойна зестра, обгражда го с искрената си любов и здравото си домакинско чувство.
Тя е чувствителна, блага, незабележима, с хубаво, малко посърнало лице. На един маслен портрет, нарисуван от Попов, тя е облечена и вчесана по модата от 1820 година; лъскави като коприна коси обграждат късото є личице с големи замечтани очи и устни, които не се усмихват. Същият художник е нарисувал портрет и на Михаил Андреевич Достоевски. Селско лице, вежди, вдигнати към слепоочията, енергична уста и груба брадичка. Грижливо заострени бакенбарди се спускат до средата на бузите. Златовезаната твърда яка на униформата подпира челюстите. Погледът му е вторачен и застинал като на птица.