Но в мига когато е готов да отстъпи пред угризението, Ставрогин отново изпада в страшното си безразличие.
Верховенски е събрал около Ставрогин групичка жалки, екзалтирани революционери. Конспираторите са убедени, че техният кръжок е само едно между стотиците сходни звена, пръснати из цяла Русия. Верховенски им е дал да разберат, че Ставрогин е изпратен при тях от Централния комитет. Той говори непрекъснато за тайни доклади, висши заповеди, срещи. Насажда у членовете на заговора подозрение един към друг. Внушава им страх от предателство. Той ги държи под своя власт, защото хората около него нямат доверие помежду си.
След нарочно устроен от Верховенски скандал - пожар и убийство, членовете на групата сами се уплашват от своите действия. “Докъде ще ни доведе това?” За да ги задържи в подчинение, Верховенски им заявява, че един от техните, Шатов, възнамерява да предаде цялата група и че се налага да бъде убит. Всъщност Верховенски се надява на колективно убийство, за да затегне единството на всички тези пъзльовци. Щом бъде извършено престъплението, страхът и омразата ще ги обединяват.
Шатов, посочената от Верховенски жертва, е “от руските идеалисти, които внезапно се впечатляват от някоя силна идея и на мига се чувстват съсипани”. Навремето е бил убеден либерал, но се е отърсил от младежките си заблуждения и сега е решително против Верховенски. Но обратът във възгледите му толкова дълбоко го е объркал, че не знае на какво да се довери, на кого да вярва, как да устрои живота си! Той е изтощен, самотен. Затова няма смелост да напусне кръжока на Верховенски, когото същевременно проклина.
“Какво отхвърлих?, се пита той. Враговете на живия живот, назадничави волнолюбци, които се страхуват за собствената си независимост, лакеи на мисълта, врагове на свободата и на личността, изнемощели проповедници на леш и гнилоч? Какво има у тях? Старческа немощ, прикрита посредственост, най-буржоазна и най плоска некадърност, завистливо равенство, равенство без лично достойнство, равенство, както го разбират слугите или както го е схващал французинът през 93-та… Но най-лошото е, че навсякъде има само нехранимайковци, нехранимайковци, нехранимайковци!…”
За Шатов и за Достоевски социализмът е свързан с атеизма. Социализмът е безбожен, защото иска да изгради своята вселена по законите на науката. Ала народите се обособяват и живеят по други, неведоми закони. Историята на един народ се свежда до търсенето на Бога, и по-точно на своя Бог.
“Целта на всяко народно движение, казва Шатов, е единствено да търси своя Бог, своя собствен Бог… Всеки народ винаги е имал свой собствен Бог. Знак за упадък е, когато народите започват да се кланят на общи богове… Колкото посилен е един народ, толкова по-изключителен е неговият Бог… Щом като един народ престане да вярва, че е единственият приносител на истината, щом престане да вярва, че е единствено призваният, единствено способният да възкреси и да спаси света със своята истина, незабавно престава да бъде велик народ и се превръща в етнографска материя.”
Според Шатов всеки народ има свой Бог. Но съществува само един истински Бог. Следователно всички народи, с изключение само на един, са в заблуждение. Но кой народ е носителят на Бога? Руският народ, отговаря Шатов. Руският народ, защото е единственият християнски народ, който не е заразен от цивилизацията, защото е единственият чистосърдечен народ, единственият народ - рожба на земята.
Така ШатовДостоевски възлага на руския народ истински месианска роля. Както еврейският народ се счита за избран, така според Достоевски руският народ трябва да се счита за бъдещия спасител на света. Докато, съобразно християнските норми, появата на Христос прави невъзможна всяка месианска идея и въздига цялото човечество до висотата на “избрана нация”, Достоевски упорито запазва единствено за руския народ привилегията да бъде обичан от Бога. Християнското месианско съзнание според него не е универсално, а национално.