Редакторът на Русский мир, който писа, че романът Бесове е “между най-хубавите и най-талантливите литературни произведения през последните години”, бе критикуван и осмиван в либералния печат.
А Страхов написа на Достоевски по повод Бесове много хубаво писмо, което заслужава да бъде цитирано:
“Що се отнася до богатството и многообразието на идеите, вие сте явно първият писател на Русия. В сравнение с вас дори Толстой е монотонен… Прекалено усложнявате, обаче, вашите произведения. Ако структурата на романите ви беше по-проста, успехът им би бил двойно по-голям. Играчът на рулетка и Вечният съпруг например произведоха най-силно впечатление, докато това, което вложихте в Идиот, не бе напълно разбрано… С една десета част от вашата заслуга един ловък французин или германец щеше да се прослави в двете полукълба на земята и щеше да влезе в историята на световната литература като светило от първа величина…”
Достоевски признава недостатъците си и смирено се оплаква:
“При мене, пише той, няколко отделни романа са сбити в един, което лишава творбата от хармония и мярка…”
“Силата на вдъхновението е винаги по-голяма от силата на изразните средства (у Виктор Юго например беше така; у Пушкин също има подобни признаци). С това се погубвам…”
Фактически Бесове са фрагмент от Животът на един голям грешник, за който стана дума по-горе и който никога не бе написан.
В бележниците от това време се срещат имена на живи герои, които са имали понякога второстепенна роля в живота на Достоевски, или заглавия на книги, или спомени за събития от младини. Автобиографичният материал за Животът на един голям грешник навежда някои изследователи на творчеството на Достоевски да се запитат дали той сам не е извършил “голям грях”.
Говори се, че веднъж Достоевски признал на Тургенев свой “изключително нечестив акт”.
- Защо ми казвате това? - попитал Тургенев.
- За да ви докажа колко ви презирам.
През 1883 година Страхов пише на Толстой по адрес на приятеля си Достоевски, чийто възторжен биограф е самият той:
“Беше лош, завистлив, порочен… Забележете, че животинската му чувственост не предполага никаква идея за женска хубост или чар. Персонажите, които най-много приличат на него, са в Записки от подземието, Свидригайлов от Престъпление и наказание и Ставрогин от Бесове.”
Страхов говори наляво и надясно, че Достоевски бил изнасилил момиченце. Венгеров и Висковатов потвърждават неговото обвинение.
“Висковатов ми разказа един ден, пише Тургенев, че Достоевски му се похвалил, че… в една баня с доведеното му от гувернантка малко момиче.”
А Булгаков се ограничава с думите, че “може би не е клевета”.
По този въпрос липсват документи, но еротичната натрапливост у Достоевски допуска наистина всякакви подозрения.
Още при Неточка Незванова го преследва мисълта за детската чувственост.
“Е, хайде, прави с мен каквото искаш сега. Изтезавай ме, щипи ме, моля те, щипи, щипни ме веднъж. Скъпа моя мъничка, щипни ме…”
“Ние се целувахме, плачехме, смеехме се. Устните ни подпухваха от целувки.” (Става дума за две момиченца, едва навлезли в пубертета.)
Лиза от Братя Карамазови на шестнайсет години е също истерична като дружките си: “Тя е шестнайсетгодишна и се предлага, казва Иван…
- Как се предлага? - възкликва Альоша.
- Ами! Като развратените жени…”
В Престъпление и наказание Свидригайлов изнасилва четиринайсетпетнайсетгодишно глухонямо момиче. “Един ден то бе намерено обесено на тавана.” През нощта на самоубийството, Свидригайлов сънува момичето, което е похитил. Същия сън има и Ставрогин от Бесове. Той също се е подиграл с едно момиченце и неговата жертва също се обесва.
Може би темата, която се повтаря от книга в книга през интервал от пет години, е продиктувана от някоя интимна тревога, от някакъв спомен?
Достоевски е разказал историята даже в строгия по своята целомъдреност салон на госпожа КорвинаКруковска, и то пред девойки!
Четиринайсетгодишната София отбелязва събитието в своите Спомени. Героят на романа се пробужда от блажен сън и тутакси го поразява чувство за потайна отговорност, за далечен и непростим грях. “Той си спомня, пише София, че веднъж, след разгулна нощ, подтикнат от пияните си другари, той изнасилил десетгодишно момиченце…”