- Щом е невъзможно, ето!
И ми дава парите.
Бях толкова доволна, че му дадох трийсет копейки за превоза.”
Начинанието се оказва превъзходно. До края на годината Анна Григориевна продава три хиляди екземпляра. Останалите петстотин броя биват пласирани през следващите години.
Междувременно към края на 1872 година княз Мешчерски, собственик на вестник Гражданин, предлага на Достоевски място за главен редактор с годишно възнаграждение от три хиляди рубли. Неуспехът на Бесове разпали желанието на Достоевски да поведе борба на живот и смърт срещу либералните идеи. От известно време вече той кроеше планове да издава списание, озаглавено Дневник на писателя, в което да изказва мнението си по събитията на деня. Но предложението на княз Мешчерски щеше да му даде възможност да изпълни желанието си под друга форма. Вместо с автономен вестник щеше да разполага с добро място за рубрика в уважаван седмичник. Той прие. Цензурата одобри назначението на Фьодор Михайлович на поста главен редактор на Гражданин, “като се резервира напълно относно бъдещата дейност на тази личност…”
Литературният екип на Гражданин беше съставен от крайно десни писатели като Майков, Филипов, Страхов и Белов… Духът на вестника беше определено консервативен и антиевропейски. Но много скоро Достоевски беше принуден да пожертва напълно работата си на романист в полза на журналистическата си дейност. Новият му пост поглъщаше цялото му време. Той приемаше автори, четеше статии, редактираше (главно тези на княз Мешчерски), преглеждаше шпалти, диктуваше писма, информираше се за политиката и пишеше за своята рубрика Дневник на писателя.
В отношенията си с княз Мешчерски, собственик на вестника, Достоевски проявяваше изненадваща за буйния му характер дипломатичност. Княз Мешчерски си беше въобразил, че може да пише, но Достоевски бе принуден да преработва всичките му статии. Обаче му се извиняваше с куртизанска хитрост:
“Уважаеми княже, вашият отговор на Петербургски новости е много хубаво и много ясно написан, но е малко сух, малко предизвикателен (буди спор) и може би тонът не е много сполучлив… Изпращам ви отговора, който написах. Вмъкнах няколко пасажа от вашия. Но е възможно да съм допуснал грешки; ще ви бъда признателен, ако проверите моя текст…”
А веднъж Фьодор Михайлович плати скъпо за една невинна грешка, допусната от благородния публицист.
Княз Мешчерски изпраща на Достоевски статия, в която цитира слово на императора пред киргизки депутати. Фьодор Михайлович не знае, че е забранено да се разпространяват думи на императора и на членовете на императорското семейство без предварително разрешение на Двора. Той пуска за печат статията, без да изпълни изискващите се формалности. Това невнимание му коства двайсет и пет рубли глоба и четирийсет и осем часа затвор. Какво са те в сравнение с месеците, които прекара в Алексеевата крепост през 1849 година! Достоевски изтърпява с радост наказанието. Жена му му отнася бельо и храна. На другия ден приятелите му го посещават. Той използва времето, за да препрочете Клетниците:
“За мен е щастие, че ме пратиха в затвора, казва той, иначе никога нямаше да намеря време да препрочета - и то с какъв интерес! - този майсторски труд…”
С Дневник на писателя, който три години по-късно щеше да се появи като самостоятелно издание, Достоевски въвежда нов жанр, в който личната изповед е примесена с дебати по външната политика, с вечните теми - дребните грижи на деня, злободневието - с романизирани хрумвания. Това са беседи на пресекулки с читателя. Беседи, защото всеки миг Достоевски се нахвърля на противника, изтръгва възражение от устата му, грабва мисълта от сърцето му и отговаря със страшна ярост. Хрониките му са написани разговорно, свободно, обстойно, но стилът им понякога е близък до библейското красноречие. Читателят вижда автора, засипан от идеи и думи, в борба със собствените си убеждения, тъпчещ намясто, пророкуващ, грешащ, сърдит и упорстващ в грешката си като дете, което се цупи.
Достоевски заемаше поста на главен редактор от една година, когато го посети Николай Алексеевич Некрасов. Некрасов, великолепният поет на скромните люде, сговорчивият приятел на прокълнатите, беше другар от младини, сетне литературен неприятел на Достоевски. Не беше виждал Фьодор Михайлович от дълги години. Но му трябваше незабавно роман от голям автор за Отечественные записки. Затова реши да забрави старите кавги и да помоли Достоевски за сътрудничество. Некрасов му предложи по двеста и петдесет рубли за кљла, докато Катков му плащаше само сто и петдесет. Поласкан от предложението, Достоевски се посъветва с жена си и по нейно внушение се съгласи да му предаде един роман през следващата година.