Фьодор пък много късно ще се пробуди за сантиментален живот. И то по какъв жалък начин!… В очакване на любовта той се стреми да разбира и трезво да оценява другите. Колко загубен се чувства изведнъж! Колко е нещастен!
“Аз съм сам, те са всички други!”, отбелязва той в Записки от подземието.
В това време назрява ужасно събитие, което ще го съкруши докрай.
V
СМЪРТТА НА БАЩАТА
След като остави Михаил и Фьодор в Санкт Петербург, Михаил Андреевич Достоевски записа двамата си по-малки синове в училището на Чермак. После замина за Даровое да се грижи за имението. Той отведе със себе си дъщеричките си Вера и Александра.
Самотата в Даровое беше зловеща. Майорът започна да пие, напиваше се, получаваше световъртежи и халюцинации. Нянята Альона Фруловна разказва, че го чувала да разговаря на висок глас с призрака на жена си. Той я запитвал и си отговарял, като променял гласа си и използвал обичайните изрази на покойната. Вечер се втурвал най-неочаквано в стаята на дъщерите си Вера и Александра и проверявал под леглата, за да се увери, че не са скрили някой любовник. После излизал от там и блуждаел от стая в стая, като се окайвал за проваления си живот, за несправедливо сполетялата го скръб, за досадата от живота. За да разсее унинието си, той взе прислужницата Катерина за своя любовница. Помисли също и да се ожени за богатата Александра Лагвенова, която притежаваше имение в околността. Но не се реши да є направи предложение.
Реколтата не беше ни добра, ни лоша. Михаил Андреевич се оказа неспособен да предотврати упадъка на имението. Станеше ли нужно да се вложат средства, за да се подобрят добивите, той губеше и ума, и дума, колебаеше се и накрая се отказваше да прави разходи. Беше неимоверен скъперник. Дъщеря му Барба наследи от него тази болест. След смъртта на своя съпруг, макар че бе натрупала голямо богатство, тя отпрати прислугата, отказа да затопля жилището си и за икономия взе да се храни само с хляб и мляко. Когато узна за смъртта на баща си, каза: “Едно куче трябва да умре като куче.”
През 1893 година крадци я убиха и изгориха трупа є.
Михаил Андреевич бе непоправим педант и жесток човек. Тези негови недостатъци се изостриха от бездействието в Даровое и от отчаянието му.
Той стоваряше върху селяните мрачното си настроение.
Веднъж мужикът Федотя не го бе забелязал и го отмина, без да го поздрави. “Върви в конюшнята да те нашибат”, заповяда майорът.
На мига присъдата беше изпълнена.
През зимата крепостните не знаеха как да се държат с него. Ако го поздравяваха: “Негодници, крещеше майорът, нарочно сваляте шапка, та да изстинете и да не работите!” Ако не го поздравяваха, боят с пръчки беше неизбежен.
През 1839 година селяните направиха заговор да убият “лошия господар”.
Една юнска утрин майорът извика всички мужици, за да извозват тор. Трима души от село Черемашни не се явиха.
- Защо? - пита Михаил Андреевич.
- Болни са - отговаряше старшият.
Майорът се заканва с пяна на уста и размахва тежка тояга:
- Ще ги излекувам с това!
Кочияшът беше на страната на заговорниците, но се уплаши и за малко не ги издаде:
- Не отивайте, барин, извика той. Може да ви се случи нещо лошо.
Михаил Андреевич тропа с крак:
- Не искаш да ги излекувам ли? Впрягай конете и то незабавно!
Селянинът вдига рамене и се запътва да приготви екипажа.
Когато пристигат в Черемашни, докторът забелязва своите трима “болни” да се шляят между къщите.
- Защо не сте на работа?
- Уморени сме, отговаря единият.
Докторът размахва тоягата и започва да ги налага. Те бягат към запустял двор. Когато господарят им ги настига, един едър смелчага с грубо лице, Василий Никитин, го напада откъм гърба и извива ръцете му. Другите двама не помръдват, стоят като вцепенени.
- Какво стоите? Заклехме ли се или не? - се провиква Василий.
Мужиците откликват на призива, спускат се върху нещастника, завързват го и го повалят на земята.
Не го удрят, за да не оставят следи. Пъхат нож между зъбите му, за да му разтворят челюстите, наливат алкохол направо в гърлото, макар че жертвата се гърчи и хърка. После запушват устата му и го душат. Но господарят им е жилав. Тогава един от нападателите притиска силно гениталите му с юмрук. Тялото се извива, вцепенява се и се отпуска. “Получи си заслуженото.”