Действително парите никога не му стигат, макар че заплатата и това, което му изпраща неговият зет Карепин, настойникът на семейството, му осигурява годишен доход от пет хиляди рубли…
Животът му по това време е необикновено оживен, но и обезличен. Всяка сутрин посещава офицерските курсове в училището. Всяка вечер излиза. Обича представленията на Александровския театър, балета, рециталите на Лист. А следобедите се затваря в стаята си и работи сред гъст и синкав цигарен дим. Цветът на лицето му е мъртвешки. Жлезите по врата му са отекли. Кашля. Говори трудно с прегракнал, хриптящ глас. Доктор Ризенкамф, приятел на двамата братя, идва от време на време да го види и му донася лекарства, които Достоевски отказва да взема.
През 1840 година Михаил идва в Санкт Петербург, за да се яви на някакъв изпит. Остава чак до февруари 1841 година. В навечерието на заминаването си за Ревел организира другарска среща, на която Фьодор прочита двете драми, които е написал: Мария Стюарт и Борис Годунов. Ръкописите им са загубени. Но според хора, които познават тези творби, авторът широко се е възползвал от Шилер и Пушкин.
Най-сетне Михаил напуска столицата, за да се върне в Ревел, където се оженва против волята на своя настойник за младата Емили фон Дитмер, за която толкова често е говорил в писмата си. Няколко месеца по-късно при Достоевски идва малкият му брат Андрей, за да продължи образованието си в Санкт Петербург. Фьодор Михайлович не обича това отпуснато и придирчиво момче.
“То има толкова безличен характер, че всички го избягват”, пише той на Михаил.
За щастие още през декември 1842 година Андрей е приет в Училището по архитектура и Фьодор Михайлович отново намира любимото си усамотение.
Парите се топят. Достоевски харчи големи суми на билярд и на драго сърце се оставя слугите да го крадат. Заминава за Ревел. Ще става кръстник на първия син на брат си. Михаил и съпругата му са ужасени от болнавия му вид и от сиромашията му. Купуват му дрехи и бельо. Те молят доктор Ризенкамф да се премести при Фьодор, за да може да следи разходите му. Докторът се съгласява.
Но това съжителство ни най-малко не спасява бюджета на Фьодор. Когато някой бедно облечен пациент дойде за преглед при лекаря, Достоевски го отвежда в някое ъгълче, разпитва го подробно за личния му живот и му дава пари, за да възнагради искреността му.
“Той си е все беден, пише Ризенкамф на Михаил, а хората около него живеят добре. Обират го безмилостно.”
Един хубав ден Достоевски влиза при доктора с уверена стъпка и високо вдигната глава. Изглежда щастлив и самодоволен: “Получих хиляда рубли от Москва.”
На другия ден пак се появява, но с клюмнала глава и моли приятеля си да му даде в заем пет рубли. Част от голямата сума е загубил на билярд, а другата му откраднал шивачът, когото повикал у дома си, и не заключил предварително парите.
След известно време, без въобще да е обезсърчен, той се свързва с някакъв неудачник от германски произход със съмнителна професия. Кани го на вечеря, на чай, разпитва го и си води бележки. Разбира, се той му заплаща за тези срещи. Мъдрият Ризенкамф е отчаян. Но нови хиляда рубли спасяват Фьодор от затруднението. Уви, за кратко! Той е силно зарадван от добрата новина и поръчва вечеря в ресторант “Доминик”. След вечерята пожелава да изиграе една партия домино с някакъв подозрителен тип от заведението. Всъщност играе на двайсет и пет и загубва до последната копейка. За тези свои безпътства заплаща, като сключва заеми при висока лихва, храни се само с хляб и мляко и героично се лишава от посещения на театър.
При все това Фьодор Михайлович преминава последните конкурси и е зачислен на действителна служба към чертожническите инженерни бюра.
Датата е август 1843 година. Един месец по-рано, на 17 юли 1843 година, в Санкт Петербург пристига Балзак, за да се срещне с госпожа Ханска, която не е виждал от седем години.
Присъствието в столицата на един писател, когото отдавна е считал за свой учител, засилва още повече възторга на Достоевски от автора на Човешка комедия. Веднага той решава да преведе Евгения Гранде.
“Преведох Евгения Гранде от Балзак, пише той на брат си. (O, merveille, merveille!…1) Преводът ми е недостижим. Ще ми платят поне 350 книжни рубли. Но в името на божиите ангели, изпрати ми 35 рубли (цената за преписа). Заклевам ти се в Олимп и в евреина Янкел (героят от драмата, която завърших), и в какво още? Може би в мустаците ми, които, надявам се, ще поникнат някой ден, че половината от това, което ще изкарам от Евгения ще бъде за теб. Dixi.2”
Междувременно доктор Ризенкамф напуска Санкт Петербург, без да е успял да втълпи на Достоевски “принципите на немската икономика”. Все едно! Голяма новина утешава Достоевски след отпътуването на приятеля: преводът на Евгения Гранде ще бъде публикуван в Репертоар и Пантеон. Но главният редактор е орязал една трета от произведението.