— Джордж Смайли се е захванал не само да прочисти конюшнята — отбеляза въпросният Роди Мартиндейл по време на обяд в „Гарик“, — ами е понесъл и коня си нагоре по хълма, че да не му умре. Ха-ха.
Други слухове, пускани най-вече от ведомствата, прицелили се да си присвоят част от правата на закъсалата служба, съдържаха още по-малко уважение към усилията му.
— Джордж просто лежи на старите си лаври — отсъдиха след първите няколко месеца. — Явно залавянето на Бил Хейдън е било някаква случайност.
Което пък поначало било станало благодарение на дадената им от американците подсказка, а Джордж изобщо нямал никаква заслуга; признанието се полагало на „братовчедите“, но те дипломатично отказали. Нищо подобно — твърдяха други. Било дело на холандците. Именно те успели да разбият кода на московския Център и после по канален ред ни предали плячката; питайте по въпроса Роди Мартиндейл — тоест професионалния разносвач на дезинформация по адрес на Цирка. И така нататък — напред-назад, а в същото време привидно съобразяващият се единствено със своите си мисли Смайли взе че отстрани жена си.
Всички останаха втрещени.
Просто не можеха да повярват.
Особено засегнат се почувства Мартиндейл, който през живота си не беше заобичвал жена. И направи каквото можа да спечели допълнителни точки пред слушателите си в клуба „Гарик“:
— На това му се казва безочие! Той — кръглата нула, а тя — наполовината от рода Соли. Първосигнално, по Павлов. Абсолютно безусловна проява на жестокост. След всичките тези години, през които не само търпеше съвсем здравословните й забежки, ами я и тласкаше в тази посока, помнете ми думата, какво взе че направи този никаквец? Извърта се и с някаква наполеоновска жестокост я изритва право в зъбите! Скандално! Заявявам ви го най-публично — това си е чист скандал. Колкото и толерантен да съм — а на мен всякаква предубеденост ми е чужда, бих казал, — не мога да не кажа, че според мен в дадения случая Смайли направо прекали. Точно така — прекали.
За разлика от повечето пъти, в случая Мартиндейл беше разтълкувал правилно събитията. А и те ставаха пред очите на всички. След като Хейдън почина и миналото биде погребано, Смайли и съпругата му се бяха помирили и с известна показност се бяха събрали наново в къщичката си на Байуотър Стрийт в Челси. Даже направиха плах опит да се завърнат в обществото. Ходеха по гости или посрещаха у дома си хора в стил, който съответстваше на новото служебно положение на Джордж: идваха „братовчеди“, по някой и друг заместник-министър и други висши правителствени чиновници и си отиваха преяли. В продължение на няколко седмици фигурираха дори като умерено екзотична двойка в средите на най-горната бюрократична прослойка. И изведнъж, буквално за една нощ, причинявайки видимо неудобство на съпругата си, Джордж Смайли се изнесе от полезрението й и се приюти в скромните тавански помещения зад тронната му зала в Цирка. Не мина много време и лицето му като да попи мрачността на новото му работно място така, както прахта се впива под кожата на затворник. А в Челси Ан Смайли линееше, не можейки да се помири с необичайната за нея роля на зарязана съпруга.
„Пълно себеотдаване — разправяха посветените. — Монашеско въздържание. Този Джордж е направо светец. И то на неговите години.“
„Глупости — възразяваше фракцията на Мартиндейл. — Себеотдаване на кое? Останало ли е дори мъничко в тази чудовищна сграда от червени тухли, което да изисква подобна самопожертвувателност? Та то в целия отвратителен Уайтхол — да не говорим, боже опази, че и в цялата тази отвратителна Англия — не остана нищо, което да заслужава такава преданост!“
„Работи човекът“, обясняваха посветените.