— А пък Карла е жив, имаш предвид? — довърши мисълта му Лейкон. — И лично ти предпочиташ живия враг пред мъртвия? Това ли искаш да кажеш?
Но от определен момент нататък Джордж Смайли преставаше като че ли да чува задаваните му въпроси; дори с риска да се стори някому невъзпитан, разправяха колегите му.
Много по-сериозен повод за приказки из уайтхолските пазарища се създаде вследствие инцидента с „къртачите“ — техниците по подслушвателната техника. В нито едно ведомство не се сещаха за по-въпиюща проява на протежиране. Боже мой! Да им имам нахалството на тези шпиони! Мартиндейл, който от цяла година чакаше да ремонтират личния му кабинет и да го проверят, подаде оплакване пред ресорния си заместник-министър. Внесе му го лично. Да не го четат преди това секретарките. По подобен начин постъпи и събратът му от Министерството на отбраната, а така също — но само донякъде — и Хамър от Министерството на финансите, с тази разлика, че Хамър или забрави да внесе своето, или просто размисли в последния момент. И ги тревожеше не толкова въпросът за спазването на определения ред или за придържането към някакви принципи. А за разхищението на обществени пари. Та нали именно по личното настояване на Джордж Министерството на финансите беше одобрило преди време подмяната на половината електрически инсталации в Цирка. Но явно параноята на Джордж на тема „подслушване“ нямаше граници. На всичко отгоре щатната бройка на къртачите не беше попълнена и те заплашваха да стачкуват заради необходимостта да полагат извънреден труд в небогоугодно време и за какво ли не още! И изобщо надали можеше да се избере по-неподходящ момент.
— И какво стана в крайна сметка? — мъчеха се да напипат точния пулс на събитията маникюрираните пръсти на Мартиндейл. — В четвъртък — нали го помните онзи неочаквано горещ ден, през който всички на практика насмалко щяхме да изпукаме, дори ние тук в „Гарик“ — Джордж се намъкнал при Лейкон и още на последващия ден, в събота — в събота, ви казвам: представяте ли си само извънредният труд колко е струвал! — из Цирка плъзнали бачкатори, които тотално разкъртили стените и пощурили съседите с данданията. Покажете ми, ако обичате, друг, по-очеваден случай на сляпо фаворизиране, откакто… Ами да речем, откакто позволиха на Смайли да назначи наново, против всякаква логика, онази крастава анализаторка на данните за Съветския съюз, онази… Сакс, Кони Сакс беше името й, нали — абе, за преподавателката от Оксфорд става дума — и да се брои за „мамче“, макар тя да няма нищо общо с тях.
Мартиндейл се беше опитал най-дискретно — поне в рамките на собствените си възможности — да проучи дали къртачите са успели изобщо да открият нещо, но се блъсна в стена от мълчание. Макар вероятно да не го съзнаваше, в тайния свят, където информацията е равносилна на пари, Роди Мартиндейл си оставаше бедняк, а вътрешните подробности на тази вътрешноведомствена история бяха известни само на един крайно ограничен кръг хора. А Смайли в действителност беше посетил Лейкон в облицования му с ламперия кабинет с изглед към парка „Сейнт Джеймс“ и въпросният четвъртък наистина беше се оказал необичайно душен есенен ден. Слънцето сипело по пъстрия килим тлъсти снопове лъчи, в които прашинките щъкали така, сякаш били миниатюрни тропически рибки. Лейкон дори си бил съблякъл сакото, макар, разбира се, да не посмял да посегне на вратовръзката.
— Кони Сакс се е заела да изчислява почерка на Карла в аналогични случаи — съобщил Смайли.
— „Почерка“ ли каза? — повторил като ехо Лейкон, все едно притежаването на почерк е своего рода порок.
— Похватите му. Обичайните му методи. Оказва се, че там, където е било осъществимо, Карла е комбинирал къртиците си със слушалки.
— Повтори го на нормален, човешки език, ако обичаш, Джордж.
— Там, където е можело — разяснил Смайли — Карла е подплатявал дейността на своите агенти със звукозаписна техника. — А това, че, според самия Смайли, в сградата не било споменавано нищо, което да подкопае така наречените от него „текущи цели“, изводите били все пак силно обезпокояващи.
Междувременно Лейкон почвал да свиква и с почерка на Смайли.
— И какви са гаранциите в подкрепа на тази доста академична теоретическа постройка? — попитал, впил поглед в безизразните черти на Смайли над молива, който държал като линийка между двата си показалеца.
— Направихме инвентаризация на наличната подслушвателна техника — признал със сбърчено чело Смайли. — И установихме известна липса на вграждаеми устройства. Много от тях са изчезнали по време на преустройството на сградата през шейсет и шеста. — Лейкон мълчал, с цел да го принуди да продължи нататък. — Натоварената с провеждането на ремонта комисия включваше и Хейдън — подхвърлил помирително накрая Смайли. — Бих казал дори, че беше главният й двигател. Та… ако „братовчедите“ дочуят, чашата съвсем ще прелее.