— Но пък може и да няма. Може нищо да не свети по нея, а просто да сигнализира, когато е съвсем наблизо.
Мърфи продължил да говори, но по нова тема: радиовръзката.
— В областта на радиокомуникациите, сър, малко джонки имат предаватели, но почти всички са съоръжени с приемници. От време на време се среща и по някой капитан, оборудвал се с евтино портативно уоки-токи с обхват непревишаващ километър и половина, колкото да улеснят улова, но като се има предвид дългогодишния им съвместен опит, не им се налага да си казват кой знае какво. А що се отнася до навигацията, от разузнавателната служба на ВМС твърдят, че я осъществявали по някакъв абсолютно загадъчен начин. Наличната ни достоверна информация гласи, че разчитат на най-примитивни компаси и ръчни отвеси и че определяли точно накъде е север с помощта на стари ръждясали будилници.
— Това пък как го постигат, по дяволите! — възкликнал Мартело.
— Пускат с въженце обмазан с восък оловен отвес, сър. Измерват с него дълбочината, а по налепите по восъка определят къде точно се намират.
— По-труден начин от този не мога да си представя — заявил Мартело.
Иззвънял телефон. Другият мълчаливец от хората на Мартело го вдигнал, изслушал какво му казват, после покрил микрофона с длан.
— Обектът Уърд се е завърнала преди малко — съобщил на Смайли. — Повъртяла се около час с колата, а накрая я паркирала зад блока. Според Мак сега май си пълнела ваната, така че нищо чудно да излезела пак след това.
— И е сама — уточнил безпристрастно Смайли. Или по-скоро поискал да уточни.
— Тя сама ли е у тях, Мак? — изсмял се грубо онзи на телефона. — Иска ти се, дърто копеле. Да, сър, дамата се къпела абсолютно самичка, а Мак пита кога най-после ще можем да снимаме и на видео? Дамата пее ли във ваната, Мак? — Оставил слушалката. — Не пеела.
— Дай да се върнем към бойните действия, Мърфи — скастрил го Мартело.
Смайли поискал да преговорят за пореден път плановете за прихващане на джонката.
— Ама, разбира се, Джордж! Щом искаш. Нали ти ръководиш представлението!
— Да разгледаме още веднъж, ако не възразявате, голямата карта на остров По Той. А после Мърфи ще ни направи разбивката, ако нямате нищо против.
— Да имаме нещо против ли, Джордж? Е, само това оставаше! — провикнал се Мартело, при което Мърфи се видял принуден да започне отначало, само че този път с помощта на показалката:
— Местоположението на наблюдателните пунктове на разузнавателните служби на ВМС, сър… Постоянна двустранна радиовръзка с базата им, сър… но без видимо присъствие в радиус от две морски мили от зоната за дебаркиране… Разузнавателните служби на ВМС ще уведомят базата им веднага щом моторницата на Ко тръгне да се завръща в Хонконг, сър… Прихващането й ще се осъществи от редови катер на британската полиция в момента, в който моторницата на Ко влезе в пристанището… От САЩ се иска да осигурят оперативните данни и бойно дежурство за оказване на непредвидена евентуална помощ…
Смайли отчитал всеки детайл с кратко кимване.
— В края на краищата, Марти — обадил се по някое време, — вземе ли веднъж Ко Нелсън на борда си, няма къде другаде да отиде, не мислиш ли? Остров По Той е на самия ръб на китайската акватория. Така че сме или ние, или нищо.
„Някой ден — рекъл си Гуилъм, докато го слушал — на Джордж ще му се случи едно от две неща. Или ще му стане все едно, или парадоксът ще го довърши. Стане ли му все едно, ще се превърне в половината от оперативника, който е в момента. Не го ли направи, този никакъв гръден кош, с който разполага, ще експлодира от напъна да търси обяснение за онова, което вършим.“ Преди време, в катастрофална извънпротоколна раздумка със старши разузнавачи, самият Смайли формулирал дилемата с думи, които Гуилъм все още помнел, с известно чувство за срам: да бъдели „нечовечни, бранейки човечността“, рекъл Смайли, „и жестоки, бранейки състрадателността“. Да не допускали „инакомислие, бранейки свободата на мисълта“. Участниците в тогавашната среща си тръгнали с истинско негодувание: защо Джордж не продължал да си гледа работата и да не глаголства, ами избрал да извади на показ своето символ верую и да го лъска пред всички дотогава, докато почнели да му личат недостатъците? Кони дори си позволила да нашепне в ухото на Гуилъм стар руски афоризъм, който категорично приписвала на Карла. „До война няма да стигнем, нали, Питър, дарлинг? — рекла му утешително и му стиснала ръката, докато той я водел по коридора. Но няма да оставим нито един камък необърнат, господ да поживи старата лисица. Бас държа, че от московското Управление точно за тази мисъл не са се сетили да му благодарят.“