Някакво неочаквано тупване го накарало да се извърне. Фон се бил преместил на поредния автоматично вдигащ се киностол. И като забелязал наблюдаващия го Гуилъм, най-нахално му изразил презрението си с разширени ноздри.
„Тоя направо откачи“, потръпнал наум Гуилъм.
Напоследък и Фон започнал да го тревожи сериозно, макар и по съвсем други причини. Само два дни по-рано причинил в присъствието на Гуилъм отвратителен инцидент. Както редовно правел, Смайли пак бил излязъл сам. За да убият времето, Гуилъм наел кола и закарал Фон чак до китайската граница, където му дал възможност да се надсмива и подиграва на загадъчните хълмове. На връщане, докато чакали на някакъв провинциален светофар, до тях спрял млад китаец на мотоциклет хонда. Гуилъм бил зад волана, а Фон седял на другата предна седалка. Стъклото на Фон било свалено, той бил свалил сакото си и бил облегнал левия си лакът на вратата, за да се радва на новия си златен часовник, закупен от един от магазините в „Хилтън“.
При тръгването им китаецът направил неблагоразумен опит да дръпне часовника, но нямал представа колко бърз е Фон в действията си. Фон само го сграбил за китката и го повлякъл подир колата им, докато младежът се дърпал неистово да се освободи. Гуилъм изминал близо петдесет метра, докато се усети какво става, заковал колата, а Фон само това и чакал. Изскочил, преди Гуилъм да успее да го възпре, вдигнал младежа от хондата, отвел го на банкета и там му счупил и двете ръце, след което с доволна усмивка се върнал в колата. Притеснен да не се замесят в скандал, Гуилъм се отдалечил на висока скорост от местопроизшествието, където останал единствено младежът да пищи и да гледа с ужас двете си провиснали ръце. Гуилъм се зарекъл веднага щом стигнат в Хонконг да докладва Фон на Джордж, но за щастие на Фон Смайли се върнал чак осем часа по-късно и си имал много по-сериозни ядове.
Иззвънял друг телефон — червеният. Лично Мартело го вдигнал. Послушал секунда, после се разсмял с все сила.
— Намерили са го — рекъл на Смайли и му подал слушалката.
— Кого са намерили?
Слушалката увиснала във въздуха между двамата.
— Твоя човек, Джордж. Твоя Уедърби…
— Уестърби — поправил го Мърфи, а Мартело го изгледал кръвнишки.
— Къде е?
— По-добре попитай къде е бил! Той, Джордж, се веселял като за световно в два бардака по поречието на Меконг. И ако нашите хора не преувеличават, за последно такава сензация произвело през четирийсет и девета слончето от цирка „Барнум“ при гастрола му в града!
— Сега питам къде е, ако обичаш?
Мартело му подал слушалката.
— Накарай ги просто да ти прочетат радиограмата, окей? Разправят, че се бил прехвърлил отвъд реката. — Извърнал се към Гуилъм и му намигнал: — Доколкото съм чувал, и във Виентян имало няколко заведенийца, където можел да намери екшън — добавил и продължил да се смее шумно, докато Смайли го изчаквал търпеливо с долепена до ухото слушалка.
Джери си избрал такси с две странични огледала и седнал отпред. В Коулун наел кола от най-голямата фирма, която успял да открие, като се легитимирал с фалшивия паспорт и шофьорска книжка, понеже все се надявал, че фалшивото име е по-сигурно поне в продължение на следващия един час. Отправил се през залеза и дъжда нагоре към „Мидлевълс“; около осветяващите хълма неонови лампи се виждали огромни ореоли. Минал покрай американското консулство и на два пъти подминал „Стар Хайтс“, подготвен психически да завари в района Сам Колинс, като втория път бил уверен, че е успял да установи кой точно е нейният апартамент и че осветлението било запалено: през стъклописа се виждал претенциозен италиански полилей, струващ най-малко триста долара. Матовият прозорец на банята й също светел. При третото си минаване я видял да си намята шал, а инстинктът му — или официалността на жеста й — му подсказали, че се кани да излиза повторно, само че този път с цел да срази нечия мъжка душа.
Колчем си позволял да се сети за Люк, пред очите му падало черно перде и във въображението си предприемал нещо благородно, макар и безполезно, от рода на това да позвъни на семейството на Люк в Калифорния или на джуджето в кореспондентското бюро, или — неясно с каква цел — на Рокър. „После“, обещавал си наум. После щял да намери подходящ начин да скърби за Люк.