Вулканична, сър, разправял.
Най-твърдата скала сред всички хонконгски острови, сър, разправял.
И най-южният от въпросните острови, разправял, на самата граница с китайските териториални води.
Двеста четирийсет и един метра, сър; вижда се отдалеч в морето, поради което рибарите го използват за ориентир, разправял.
Строго погледнато, не става дума само за един остров, а по-скоро за група от шест такива, като останалите пет са голи, без дървета и ненаселени.
Прекрасен храм, сър. От дълбока древност. Фина дърворезба, но малко естествени водоизточници.
— За бога, Мърфи, да не сме тръгнали да го купуваме това проклето място! — възроптал Мартело. На Гуилъм му правело впечатление, че колкото по-близо се озовавал до екшъна и се отдалечавал от Лондон, толкова повече губел от лустрото си Мартело, че и всичките си възприети от англичаните маниери. Костюмите, които носел на тукашните тропически ширини, били олицетворение на американската селяндурщина и все го избивало на приказки, за предпочитане със сънародниците му. Гуилъм хранел тайно подозрението, че за Мартело дори животът в Лондон си бил чиста авантюра, а пък Хонконг направо се явявал вражеска територия. А на Смайли стресът му се отразявал точно по обратния начин: ставал все по-затворен и строго учтив.
Населението на По Той, което все повече намалявало, се състояло от сто и осемдесет земеделци и рибари, предимно комунисти, обитаващи три села, докато други три били обезлюдени, сър, разправял Мърфи. Смайли слушал внимателно монотонното му изложение, а Мартело правел нервно драскулчици по бележника си.
— Утре обаче, сър — казал Мърфи, — утре вечер започва ежегодният празник на По Той в прослава на богинята на морето Тин Хау, сър.
Мартело изведнъж престанал да дращи.
— Ама тъдява още ли вярват в подобни щуротии?
— Всеки има право да изповядва каквато религия си избере, сър.
— Абе, Мърфи, и тия простотии ли ви наливат в главите в университета? — И Мартело пак се захванал да рисува.
Настъпило неловко мълчание, но по някое време Мърфи пак хванал смело показалката и положил върха й върху най-южния край на островното крайбрежие.
— В центъра на тържествата в чест на Тин Хау, сър, е главното пристанище на острова, сър, находящо се точно тук, в тази югоизточна точка, където е разположен и древният храм. А според обоснованото предположение на мистър Смайли, сър, Ко ще дебаркира ето тук, далеч от главния залив, в това малко заливче на източната страна на острова. Дебаркирайки на въпросната страна на острова, която не е населена и не предлага естествен излаз към морето по време, когато всеобщото внимание ще е съсредоточено върху островните празненства около главния залив…
Гуилъм така и не чул звъна, а само гласа на втория мълчалив човек на Мартело, който вдигнал.
— Да, Мак. — А след това скърцането на стилното му кресло, когато опънал гръбнака си и вперил поглед право в Смайли. — Разбрано, Мак. Няма проблем, Мак. Само след секунда. Да. Задръж. До мен седи. Прекрати всякакви действия засега.
Смайли вече стоял над главата му с протегната за слушалката ръка. А Мартело не откъсвал очите си от Смайли. Намиращият се на подиума Мърфи бил с гръб към останалите и изглежда, не усетил настъпилото прекъсване, ами продължавал да изброява други вълнуващи забележителности на По Той:
— Този тук остров моряците наричат „Призрачната скала“, сър — обявил със същия монотонен глас. — Макар причините за това наименование да са неизвестни.
Смайли послушал още някоя и друга секунда, след което поставил слушалката на мястото й.
— Благодаря, Мърфи, за изключително интересната беседа — казал учтиво.
Застинал за миг абсолютно неподвижно, замислен, с пръсти върху горната устна, напомнящ за Дикенсовия герой Пикуик.
— Да — повторил. — Да, изключително.
Стигнал до вратата и пак се спрял.
— Извини ме, Марти, но ми се налага да ви оставя за малко. Надали ще е за повече от час-два. Но във всеки случай ще поддържаме връзка по телефона.