— Не — казала тя по телефона. — Тръгнах си рано от приема.
Той коленичил до нея, мъчейки се да долови казаното по телефона, но тя притискала плътно слушалката.
Защо не го попитала къде е? Да го попита кога ще се видят? Добре ли е? Защо не й се е обадил? Защо него го гледала по този начин, без да изрази грам облекчение?
Положил длан върху бузата й, извъртял главата й и прошепнал в другото й ухо:
— Кажи му, че на всяка цена трябва да го видиш! Че ако трябва, ти ще отидеш при него. Където и да е той!
— Да — казала тя пак на телефона. — Добре. Да.
— Кажи му! Кажи му, че трябва да го видиш!
— Трябва да те видя — казала накрая тя. — Ще дойда, където и да си.
Слушалката все още се намирала в ръката й. Тя свила рамене, изчаквайки нареждането, а погледът й продължавал да е извърнат към Джери, но виждала в него не своя сър Галахад, а просто още една част от заобикалящия я враждебен свят.
— Обичам те! — прошепнал й той. — Кажи там, каквото винаги му казваш!
— Обичам те — казала тя след малко със затворени очи и оставила слушалката, преди той да успее да я спре.
— Той ще дойде тук — рекла. — Проклет да си, дано.
Джери все още бил на колене до нея. А тя се изправила, за да се махне от него.
— Той разбра ли? — попитал Джери.
— Какво да е разбрал?
— Че аз съм тук.
— Може би — отвърнала тя и запалила цигара.
— Къде се намира в момента?
— Не знам.
— Кога ще дойде?
— Скоро, каза.
— Сам ли?
— Не спомена.
— Въоръжен ли е?
Тя била вече на отсрещния край на стаята. А напрегнатите й сиви очи не преставали да го гледат гневно и уплашено. Джери обаче ни най-малко не се интересувал от настроенията й. Всичките му чувства били пометени от трескавото желание да действа.
— Дрейк Ко. Добрият човек, който ти е осигурил всичко тук. За него те питам: има ли пистолет? Ще ме застреля ли? И Тиу ли ще дойде с него? Само питам, нищо повече.
— Когато си ляга при мен, не носи пистолет, ако това отговаря на въпроса ти.
— Ти къде си тръгнала?
— Мислех си, че ще предпочетете да се разберете двамата на четири очи, по мъжки.
Отвел я обратно до дивана и я накарал да седне срещу двукрилата врата с матовите стъкла в другия край на стаята. Отвъд нея били преддверието и входната врата. Отворил и двете крила, че да може тя да вижда кой влиза.
— Вие двамата имате ли някакви правила за пускане на хора? — Тя явно не схванала въпроса му. — Виждам, че тук има шпионка. Той настоява ли да поглеждаш през нея всеки път, преди да отвориш?
— Ще се обади първо по домофона отдолу. После сам ще си отключи.
Входната врата на апартамента била от ламиниран талашит — не солидна, но достатъчно здрава. Саратският фолклор гласеше: „Искаш ли да изненадаш неподготвен сам посетител, в никакъв случай не заставай зад вратата, ако се каниш пак да излезеш“. Като никога, Джери бил готов да се съгласи. Но пък да чакаш на открито зад неотварящото се крило е да си буквално мишена за всеки по-агресивен нападател. А Джери нямал гаранция, че Ко ще е неподготвен, а още по-малко — че ще е сам. Минало му през ум да се скрие зад дивана, но ако се стигнело до престрелка, не бивало в никакъв случай да излага младата жена на огъня. Категорично бил против, независимо че не намирал никаква опора в летаргичния й поглед. Неговата чаша с коняк била на масата до нейната, затова я скрил тихичко зад вазата с пластмасови орхидеи. Изпразнил пепелника и разтворил на масичката пред нея брой на модното списание „Воуг“.
— Слушаш ли музика, когато си сама?
— Понякога.
Избрал й Елингтън.
— Много ли е силно така?
— Още го усили — отвърнала му тя. Подозрителността му обаче го подтикнала да намали звука, като в същото време я наблюдавал. От преддверието долетяло двукратното избръмчаване на домофона.
— Умната! — предупредил я и с пистолет в ръка заел позиция зад неотварящото се крило на входната врата — позицията на лесната мишена, на метър от рамката, достатъчно близо, за да се хвърли напред, и достатъчно далеч, за да може да стреля и да плонжира встрани, което всъщност се канел да направи, прикляквайки в готовност да се задейства. Оръжието било в лявата му ръка, а дясната била свободна, понеже от толкова малко разстояние нямало значение с коя ръка ще стреля, а дясната можела да му потрябва да нанесе с нея някой удар. Сетил се за извитите пръсти на ръцете на Тиу и се предупредил сам да не му се навира много наблизо. Каквото и да правел, трябвало да го направи от дистанция. „Ако ще го риташ в слабините — ритай го, но не му влизай за близък бой; задължително стой извън обсега на двете му длани.“