— Кажи му да се качи — наредил на Лизи.
— Качвай се — повторила Лизи по домофона. После окачила слушалката и свалила предпазната верига.
— Посрещни го с усмивка като за снимка. И недей да крещиш.
— Върви по дяволите — казала му тя.
Тренираният му слух доловил от шахтата тупкането на спиращия асансьор и монотонното издрънчаване на звънчето. Чул приближаващите се към вратата стъпки — само от два крака, равномерно — и си спомнил комичната, донякъде маймунска походка на Дрейк Ко на хиподрума „Хепи Вали“ и как коленете му се очертавали през сивата бархетна материя на панталона му. Чул как ключът се пъхнал в бравата, видял как през процепа се подала ръка, а след нея, без капка предпазливост, и останалата част от посетителя. Но в този миг Джери летял с цялата си тежест и размазал несъпротивляващото се тяло в стената. Един от венецианските стъклописи паднал, разнесъл се звън на счупено — и всичко това, в мига, в който Джери напипал гръклян и натиснал с все сила дулото в меката плът. Но след това вратата била отключена повторно отвън със страхотна бързина, някой му изкарал въздуха, краката му се навирили към тавана, болката от удара в бъбреците се разнесла по цялото му тяло и го парализирала, принуждавайки го да рухне върху плътния мокет, втори удар го нацелил в слабините и го накарал да изпъшка и да свие коленете си към брадичката. Успял през насълзилите се очи да мерне надвесилата се отгоре му дребна бясна фигурка на „бавачката“ Фон, готвещ се да нанесе трети удар, и замръзналата усмивка на Сам Колинс, надничащ преспокойно над рамото на Фон да установи размера на нанесените поражения. А в самата рамка на вратата с израз на сериозна уплаха все още стояла и оправяла вратовръзката си след непредизвиканото с нищо нападение от страна на Джери притеснената фигура на някогашния му наставник и ръководител Джордж Смайли, мъчещ се задъхано да заповяда на песовете си да мируват.
Джери установил, че може да седи, но само ако се приведе силно напред. И двете му длани били напъхани в слабините му. Болката се носела по цялото му тяло, като разпространяваща се от централен източник отрова. Младата жена го наблюдавала от рамката на вратата на преддверието. Фон се навъртал наблизо, надяващ се да получи нов повод да го изтресе. Сам Колинс седял с кръстосани нозе в противоположния край на стаята, а Смайли се бил надвесил над Джери и тикал в ръката му чаша коняк.
— Ти какво търсиш тук, Джери? — питал го Смайли. — Нищо не разбирам.
— По любов — отвърнал Джери и стиснал очи, покосен от нов пристъп на черната болка. — Развих непланирани чувства към нашата обща домакиня. За което съжалявам.
— Много опасна постъпка е твоята — смъмрил го Смайли. — Можеше да провалиш цялата операция. Представи си, че вместо мен се беше появил Ко. Последствията щяха да са катастрофални.
— Гарантирам ти, че точно такива щяха да са. — Джери отпил от коняка. — Убиха Люк. Лежи в квартирата ми с пръснат череп.
— Кой е този Люк? — попитал Смайли, забравил, че се бил запознал с него в дома на Кро.
— Няма значение. Мой приятел. — И отпил нова глътка. — Американски журналист. Пияница. Не е голяма загуба.
Смайли се извърнал с въпросителен поглед към Сам Колинс, но Сам вдигнал рамене.
— Ние поне не го познаваме.
— Обади им се за всеки случай — наредил Смайли.
Сам взел мобилния телефон и излязъл от стаята, понеже познавал разположението на апартамента.
— Разработвали сте я, значи — кимнал Джери по посока на Лизи. — Май само това не било прилагано към нея досега. — И се обърнал към Лизи: — Как си, малката? Извинявай за сборичкването. Надявам се нищо счупено да няма.
— Няма — казала тя.
— И какво? Изнудват те заради гадното ти минало, така ли? С моркова и тоягата? И обещания да ти прочистят досието? Глупава си ми ти, Лизи. В тази игра нямаш право на минало. Нито на бъдеще. Verboten.34