Выбрать главу

После пак се захванал със Смайли.

— Та това е всичко, Джордж. Няма какво да философстваме по въпроса. Просто старата Лизи успя да ми влезе под кожата.

Отметнал глава и се заел да наблюдава през полузатворени очи лицето на Смайли. И с яснотата, която болката понякога причинява, осъзнал, че собствените му действия са поставили донякъде под заплаха самото съществувание на Смайли.

— Но ти не се притеснявай — рекъл му с благ тон. — Гарантирам ти, че на теб няма да ти се случи.

— Джери — казал Смайли.

— Йес, сър — отвърнал Джери и се напънал да застане мирно в седнало положение.

— Джери, ти нямаш никаква представа за какво изобщо става дума. И до каква степен можеш да объркаш нещата. Милиарди долари и хиляди агенти не биха ни донесли дори част от онова, което очакваме да спечелим чрез сегашната операция. Всеки генерал с фронтови опит би се смял до сълзи при самата мисъл, че с цената на толкова малка жертва ще спечелим толкова несъизмеримо големи дивиденти.

— Не разчитай на мен да ти вадя кестените, старче — казал Джери и пак го погледнал в очите. — Не забравяй, че мъдрият бухал си ти, а не аз.

Сам Колинс се завърнал. Смайли му отправил въпросителен поглед.

— И от техните не е — казал Сам.

— Аз съм бил целта им — обяснил Джери. — А Люки са го убили погрешка. И той е едър. Или поне беше.

— И казваш, че е в квартирата ти? — уточнил Смайли. — Мъртъв. Прострелян. И в твоята квартира?

— Там е от доста време.

Смайли към Колинс:

— Ще трябва да заметем следите, Сам. Не можем да си позволим скандал.

— Веднага ще се свържа пак с тях — казал Колинс.

— И виж там на какви полети можем да разчитаме — провикнал се подире му Смайли. — Две места в първа класа.

Колинс кимнал.

— Тоя тип никак не ми харесва — признал си Джери. — Открай време. Сигурно заради мустака. — После посочил с палец Лизи. — А какво толкова привлекателно намирате всички вие у нея, Джордж? Да не очаквате Ко да й нашепва най-съкровените си тайни? Та тя е от кръглооките. Така ли е? — адресирал въпроса си към Лизи.

Тя кимнала утвърдително.

— А и да ги споделя с нея, тя нищо не е способна да запомни — не млъквал Джери. — Много е тъпа в това отношение. Бас държа, че и за Нелсън надали е чувала. — И пак се заял с нея: — Ей, ти там. Кой е този Нелсън? Хайде, изплюй камъчето. Покойният син на Ко, нали? Точно така. И яхтата си на него е кръстил, нали? Че и кончето си. — И пак към Смайли: — Нали ти казвам? Тъпа е. Затова ти давам акъл: не я търсете за нищо нея.

Колинс се завърнал с листче, на което бил написал часовете на полетите. Смайли го прочел, мръщейки се през очилата си.

— Налага се незабавно да те върнем у дома, Джери. Гуилъм те чака долу с кола. Ще ви придружи и Фон.

— Ще помоля да ми позволите да повърна още веднъж.

Джери вдигнал ръка и потърсил подкрепа в ръката на Смайли, но Фон бил нащрек и с един скок се доближил. Джери обаче го възпрял с предупредителен жест и Смайли му наредил да се отдръпне.

— Стой на разстояние, отровно лепреконче гадно — посъветвал го Джери. — Полага ти се само веднъж да ухапеш и вече получи тази възможност. Следващият път няма да ти е толкова лесно.

Тръгнал полуприведен, влачейки крака, стиснал с две ръце слабините си. Когато се изравнил с младата жена, спрял пред нея.

— Ко и красавците му правеха ли си раздумки тук, у вас, малката? Водеше ли ти Ко дружките си на сладки приказки?

— Понякога.

— А ти, в ролята си на сладката малка домакиня, помагаше с микрофоните, така ли? Пускаше звуковиците да се грижат за техниката, а? Няма начин да не си.

Тя кимнала.

— Но и това не ми стига — възразил той, мъкнейки се към тоалетната. — Не отговаря на основния ми въпрос. Нещо продължава да ми се губи. И то нещо крайно съществено.

В банята подложил лице под студената струя, отпил няколко глътки и моментално повърнал. На връщане потърсил пак с поглед младата жена. Била отишла във всекидневната и както обикновено постъпват хората, когато са в стрес, и тя се била захванала с привични дребни задачи — в случая, да подрежда колекцията си от грамофонни плочи, като слагала всяка една в съответната й обложка. А Смайли и Колинс се съвещавали под сурдинка в един от далечните ъгли. Сравнително по-наблизо, до вратата, чакал Фон.