— Довиждане, малката — казал й. Положил длан върху рамото й и я извърнал така, че сивите й очи да гледат право в неговите.
— Довиждане — отвърнала тя и го целунала — не точно със страст, но поне с по-голям умисъл от онзи, с който се мляскала с келнерите.
— Явявал съм се нещо като подбудител — обяснил й. — За което съжалявам. Но не и за нищо друго. А ти се погрижи все пак за оня гад Ко. Защото, ако те не успеят да го очукат, аз може би ще свърша тая работа.
Докоснал резките на брадичката й и се повлякъл към чакащия го на вратата Фон, а там се извърнал да се сбогува със Смайли, който пак бил останал сам, след като изпратил Колинс до телефона. Смайли изглеждал точно като в най-хубавите спомени на Джери: с леко отлепени от тялото къси ръце, с леко отметната назад глава, с изражение, което било хем молещо за извинение, хем въпросително, сякаш току-що си бил забравил чадъра в метрото. Младата жена ги била загърбила и двамата и още подреждала плочите.
— И не забравяй да поздравиш Ан от мое име — казал Джери.
— Благодаря.
— А ти, друже, много грешиш. Не мога да си обясня как и защо, но бъркаш. Но като гледам, май вече е късно. — Усетил как отново му се повдига и как главата му пищяла от болките по цялото му тяло. — Само мъничко още да си ме наближил — обърнал се към Фон — и ще ти прекърша проклетото вратленце, да го знаеш. — После пак се извърнал към Смайли, който не бил помръднал от предишната си поза и не давал признак изобщо да го е чул.
— Весели празници, в такъв случай — рекъл Джери.
Кимнал за последно, но не и на младата жена, и излязъл, накуцвайки, в коридора, сподирян от Фон. В очакване на асансьора забелязал застаналия в рамката на собствената си входна врата елегантен американец, който го наблюдавал как си заминава.
— О, а пък вас съвсем ви бях забравил — казал на много висок глас. — Вие сте онзи, който подслушва апартамента й, нали? Британците я изнудват, „братовчедите“ я подслушват и изобщо на мацката късметът й проработва отвсякъде.
Американецът се скрил, затваряйки бързо вратата зад гърба си. Асансьорът пристигнал и Фон го натикал в кабината.
— Внимавай в действията си — предупредил го Джери, после се обърнал към другите пътници, повечето по смокинги и официални рокли с пайети, и обявил с мощен глас: — Придружаващият ме джентълмен се казва Фон, служител е в британския Сикрет Сървис и само преди малко ме изрита в топките. Руснаците идат — добавил срещу подпухналите им безразлични лица. — И ще ви гепят всичките ви проклети мангизи.
— Пияндур — изрекъл презрително Фон.
Във фоайето портиерът Лорънс ги огледал с нескрит интерес. Пред самия главен вход чакала синя лека кола пежо, а зад волана й седял Питър Гуилъм.
— Влизай — заповядал му.
Предната врата за пътника била заключена. Наврял се на задната седалка, следван от Фон.
— Ти за какъв се мислиш, дяволите да те вземат? — изсъскал му през стиснати зъби Гуилъм. — Откога и разни недоклатени лондонски нещатни сътрудници почнаха да се самоотлъчват посред провежданата операция?
— Стой настрана — предупредил Джери Фон. — Стига ми само наченката на смръщване, че да ти се случи случка. Най-сериозно ти говоря. Отправям ти предупреждение. Официално.
Мъглата пак се била свлякла съвсем ниско и се търкаляла по капака на двигателя. Градът, през който минавали, им се предлагал като отделни кадри от склад за отпадъци: табела над магазин, витрина, провиснал пред неонов надпис сноп кабели, борещ се за въздух листак; неизбежния осветен с прожектори строителен обект. В огледалото забелязал, че зад тях се движи неотклонно черен мерцедес с мъж зад волана и втори мъж до него.
— Изпращачите от „братовчедите“ идат подире ни — съобщил.
Насмалко да изгуби напълно съзнание от пронизалата корема му болка и дори решил, че сигурно пак Фон го е ударил, но после си дал сметка, че било остатъчно явление от първия път. По „Сентрал“ накарал Гуилъм да спре и пред очите на цялата общественост се издрайфал в канавката, подал глава през вратата, докато Фон стоял нащрек отзаде му. Мерцедесът зад тях също бил отбил встрани. Намествайки се отново на седалката, подхвърлил:
— Ама и болката е несравнимо средство за периодическо прочистване на мозъка, а, Питър?
Вбесеният Гуилъм му отвърнал с нецензурни слова.
А Смайли му бил казал: Нямаш никаква представа за какво изобщо става дума. И до каква степен можеш да объркаш нещата. Милиарди долари и хиляди агенти не биха ни донесли дори част от онова, което очакваме да спечелим…