„Как? — не преставал да се пита. — Да спечелим какво?“ Представата му за положението на Нелсън в китайската политика била съвсем бегла. Кро му бил съобщил само минималното, което му било нужно да знае: Нелсън има достъп до диамантите в короната на Пекин, ваше преосвещенство. Затова онзи, който се докопа до Нелсън, си гарантира доживотни почести за себе си и за благородната служба, която представлява.
Заобикаляли пристанището на път към тунела. От нивото на брега американският самолетоносач изглеждал необичайно малък на веселия фон на Коулун.
— А Дрейк как възнамерява да го измъкне оттам, между другото? — попитал непринудено Джери. — Сигурен съм, че няма да е по въздуха. Този вариант вече не важи, доколкото разбирам, благодарение на Рикардо.
— С изсмукване — срязал го Гуилъм, което според възтържествуващия на ума си Джери било много глупава реакция; щяло да е по-разумно да премълчи.
— С плуване? — подсказал Джери. — „Нелсън — атракцията на Мирс Бей.“ Това пък никак не е в стила на Дрейк, не мислиш ли? Да не говорим, че и на Нелсън годините са му множко за подобна проява. Ще умре от студ дори ако акулите не сколасат първо да му гризнат оная му работа. Да не би пък да е заложил на свинския влак и да дойде с грухчовците? Съжалявам, друже, че заради мен ще се лишиш от този сюблимен момент.
— И аз съжалявам, честно казано. И с удоволствие бих ти избил зъбите с някой и друг ритник.
В мозъка на Джери прокънтяла сладка триумфална музика. „Значи е вярно! — рекъл си. — Точно това и става! Дрейк ще изважда Нелсън от Китай и те са се строили на финалната линия!“
Издавайки се по този начин — само с една дума, но и тя, според наложените от Сарат възприятия, абсолютно непростима и недопустима — Гуилъм направил пред Джери разкритие, което било не по-малко зашеметяващо от всичко останало, което Джери изтърпявал в този момент, а в определени отношения — и далеч по-горчиво. Ако нещо изобщо е в състояние да оправдае донякъде престъплението, наречено „проява на недискретност“ — а според саратския мироглед такова нещо няма, — сигурно към смекчаващите вината обстоятелства биха могли да се причислят и изживяванията на Гуилъм през последния час, половината от който преминал в трескавото прекарване на Смайли през хонконгския трафик в най-натовареното му време, а останалата половина — в изпълненото с отчайваща нерешителност чакане в паркираната пред „Стар Хайтс“ кола. През въпросните шейсет минути Гуилъм получил абсолютно неоспорими доказателства за истинността и оправдаността на всичко онова, от което най-много се боял още от Лондон — включително и най-готическите му опасения за съществуването на тайната връзка Ендърби-Мартело и за поддържащите роли, изпълнявани от Лейкон и Сам Колинс — и което в действителност значително надминало очакванията му.
Понеже първо отишли до Боуън Роуд в „Мидлевълс“, до жилищен блок, който бил толкова незабележим и неоткрояващ се и голям, че сигурно и на самите му обитатели се налагало да проверяват номера на апартамента, преди да пъхнат ключа в бравата. Смайли натиснал звънец с надпис „Мелън“, а Гуилъм с цялата си глупост взел че попитал „Кой е тоя Мелън?“, но в същия миг се сетил, че това е криптонимът на Сам Колинс. При което направо ахнал и задал въпроса — на себе си, но не и на Смайли, тъй като вече се били качили в асансьора — след всичките нанесени от Хейдън щети, на кой идиот би му хрумнало да си възвърне онова работно име, с което се е подвизавал и преди грехопадението? Точно тогава вратата им отворил Колинс по тайландски копринен халат, със стиснато между зъбите цигаре с кафява цигара и с вечно готовата си усмивка и докато се усетят, се настанили във всекидневна с паркет и бамбукови кресла, Сам бил пуснал два транзисторни радиоприемника на различни станции — едната с говор, другата с музика, — за да заглушават евентуалните микрофони в квартирата му. Сам слушал, без да обръща и капка внимание на Гуилъм, след което незабавно се обадил директно на Мартело — забележете, моля ви се: Сам имал пряка връзка с Мартело, най-вероятно наземна, без набирания, прехвърляния и други такива подробности — и със завоалирани изрази се заинтересувал какво ново имало около „Батката“. Както впоследствие му се изяснило на Гуилъм, „батка“ било комарджийски жаргон за „мутра“. Мартело отвърнал, че току-що им били докладвали от автомобила за наблюдение: Батката и Тиу в момента се намирали на борда на „Адмирал Нелсън“ в залива Козуей, а насочените микрофони улавяли (както винаги), толкова отразени сигнали от водата, че на дешифровчиците сигурно щели да им потрябват цели дни, ако не и седмици, за да отсеят същественото от излишните шумове и да разберат дали двамата изобщо са разменили някоя важна приказка. Междувременно оставили на пристана един от хората си за статичен наблюдател със заповед да се обади моментално на Мартело, ако яхтата вдигне котва или един от двамата обекти слезе.