По този начин стигнали пак дотам, където се намирали в момента. И до въпроса „защо“.
Сънливият им диалог на моменти доставял на Джери същото спокойствие, което друг път изпитвал след правенето на любов. Той лежал на дивана в напълно будно състояние, а Лизи проговаряла между дремките, подновявайки повествованието от там, до където го била докарала, преди да се унесе. Почти бил убеден, че му казва самата истина, понеже думите й нито му разкривали нещо ново за нея, нито я правели по-разбираема. Но си дал и сметка, че с течение на времето Ко станал нейна опора. И че и той, като училищния директор й давал сигурността, която й позволявала да се обърне назад и да огледа изминатия свой път.
— Дрейк никога през живота си не се е отмятал от обещанията си — казала тя в един момент, преди да се обърне по корем и да изпадне пак в неравен сън. А Джери се сетил за сиротата: „Не си и помисляй да ме лъжеш“.
Няколко часа — няколко живота — по-късно я събудил врясък на екстаз от съседната стая.
— Божичко — отбелязала с разбиране, — тази наистина стигна до седмото небе. — После врясъкът се повторил. — Ъъ. Театро. — Тишина. — Спиш ли? — попитала го.
— Не.
— Какво смяташ да правиш?
— Утре ли?
— Да.
— Не знам — казал.
— Не си само ти — прошепнала му и като че ли пак заспала.
„Пак имам нужда от инструктаж от Сарат — мислел си. — И то спешно. Дали да не се обадя на Кро да отиде до някой телефонен автомат. Или да помоля Джордж за още малко от философския акъл, дето го раздава напоследък? Той със сигурност е някъде тук. Наблизо.“
Смайли в действителност бил наблизо, но в този миг нямало изобщо да успее да помогне на Джери. Макар че бил готов да размени всичките си знания срещу мъничко яснота поне. В изолатора нямало ден и нощ и всички се били проснали или облегнали под имитиращите слънчева светлина лампи по тавана — тримата „братовчеди“ и Сам в едната част на помещението, Смайли и Гуилъм — в другата, и само Фон крачел бясно като животно в клетка напред-назад пред редицата киностолове, стиснал във всяка от мъничките си длани нещо като топка за скуош. Устните му били почернели и подути, а едното му око било затворено. Съсирекът под едната му ноздра отказвал да се махне. Дясната ръка на Гуилъм била пристегната към рамото му, а очите му не се откъсвали от Смайли. Това всъщност важало и за очите на всички останали — или, по-точно казано — на всички, с изключение на Фон. Иззвънял телефон, но се оказало, че ги търсели от стаята за радиовръзка на горния етаж, да им предадат постъпилото от Банкок сведение: Джери бил проследен твърдо до Виентян.
— Мърфи, кажи им да отговорят, че тази следа е вече изстинала — наредил Мартело, приковал с поглед Смайли. — Изобщо им кажи, каквото ти дойде наум, само да ни се махнат от главите. Прав ли съм, Джордж?
Смайли кимнал.
— Точно така — заявил твърдо Гуилъм, говорейки от името на шефа си.
— Следата е изстинала, мила — повторил в слушалката Мърфи. Това „мила“ ги изненадало поголовно. За пръв път им се случвало да видят проява на човешка нежност от страна на Мърфи. — Ти ли ще съставиш грамата, или ще трябва аз да ти я пиша? Темата не ни вълнува. Към кошче.
И затворил телефона.
— Рокхърст е намерил колата й — повторил Гуилъм, но Смайли не преставал да гледа в една точка пред себе си. — В подземен паркинг в „Сентрал“. Там имало и фирма за наемане на коли. Уестърби е наел такава. Днес. На работното си име. Джордж?
Смайли кимнал, но толкова незабележимо, че човек можел да го приеме като прогонване на обземащата го дремливост.
— Донякъде, Джордж, намирам за положително това, че не е престанал да действа — обадил се натъртено Мартело изсред групичката, състояща се от Колинс и мълчаливците. — Има една приказка, че когато слонът насреща ти е див самец, нямаш друг избор, освен да излезеш и да го застреляш.
— Стига първо да го намериш — срязал го Гуилъм, чиито нерви били опънати докрай.
— Но лично аз, Питър, не съм убеден, че Джордж възнамерява точно така да постъпи — отвърнал Мартело, връщайки се към предишния си благ тон. — Имам усещането, че Джордж на моменти престава да следи топката и по този начин поставя в опасност цялото ни съвместно предприятие.
— Ти лично какво очакваш да предприеме Джордж? — попитал язвително Гуилъм. — Да тръгне да го търси по улиците ли? Или да поиска от Рокхърст да разлепи навсякъде името и описанието му, та всеки журналист в града да разбере, че е обявен за издирване?