— Това пък откъде ти хрумна, Мърфи? — не можел да повярва на ушите си Мартело. — Да не си ходил и ти на астролог бе, синко?
— Не, сър, но тази сутрин бях на самолетоносача и видях с какъв масив от информация разполагат тези хора. Но и те не могат да проумеят защо някой, който живее в Шанхай, ще тръгне да бяга през Шантоу. Самите те биха избрали съвсем друг маршрут, сър: със самолет или влак до Гуанджоу, а от там евентуално с автобус до Вайчоу. Бил много по-сигурен според тях, сър.
— Става дума за хората на Нелсън — рекъл Смайли и всички глави се извърнали пак рязко към него. — За неговите съплеменници, така да се каже. Той на тях им има пълно доверие. И би предпочел да е с тях в открито море, независимо че може да е по-рисковано. После се обърнал към Гуилъм: — Ето какво ще предприемем. Обади се на Рокхърст да разпространи описанието на Уестърби заедно с онова на младата жена. Казваш, че колата я наел, използвайки криптонима си? Тоест че е прибягнал до фалшивите си документи за бягство?
— Да.
— Уоръл?
— Да.
— В такъв случай полицията да издирва мистър и мисис Уоръл, британски граждани. Без снимки и с достатъчно мъгляви описания, че да не възбуждат подозрение. Марти.
Мартело наострил уши.
— Ко все още ли е на яхтата си? — попитал Смайли.
— Сдушили са се там двамката с Тиу, Джордж.
— Макар и нищожна, съществува вероятността Уестърби да се опита да се свърже именно там с него. Твоите хора вече имат статичен наблюдател на пристанището. Прати му подкрепления.
— Със задачата да търсят какво?
— Да си отварят очите на четири. И да докладват за всяко необичайно събитие. Същото се отнася и за наблюденията върху дома му. Я ми кажи… — И потънал пак в мислите си, но Гуилъм нямало за кога да се притесни. — Кажи ми, в състояние ли сте да изимитирате повреда на телефонната линия до дома на Ко?
Мартело погледнал Мърфи.
— Сър, не разполагаме тук с необходимата апаратура — рекъл Мърфи, — но ако се налага…
— Прекъснете я тогава — прекъснал го кротко Смайли. — Срежете целия квартален кабел, ако трябва. Вижте какви пътно-ремонтни дейности се извършват в района и се постарайте да е в близост с тях.
Мартело издал съответните разпореждания, после прекосил плавно стаята и седнал до Смайли.
— Ъъ… по повод утрешния ден, Джордж. Как мислиш, дали да не поставим в готовност и някое и друго… ъъ… техническо обезпечаване? — Гуилъм следял най-внимателно диалога им от бюрото, откъдето звънял на Рокхърст. Същото правел и Сам Колинс от противоположната страна на стаята. — Понеже никой не може да предугади как точно може да постъпи този ваш Уестърби, Джордж. И сме длъжни да сме готови да посрещнем всякакви евентуалности, нали?
— Разбира се. Поставете в готовност всичко, което намерите за добре. Но ако не възразяваш, сега-засега плановете ни за прехващане си остават в първоначалния им вид. И единоначалието остава у мен.
— Ама, разбира се, Джордж, безспорно — заявил натъртено Мартело и със същата плаха стъпка, все едно се намирал в църква, се върнал в своя си лагер.
— Какво искаше тоя? — попитал тихо Гуилъм, прикляквайки до Смайли. — За какво толкова те увещава?
— Престани да ми досаждаш, Питър — предупредил го Смайли, също под сурдинка. Но изведнъж здраво се ядосал: — Не желая повече да те слушам. Омръзнаха ми византийските ти идеи за дворцови заговори. Тези хора там са нашите домакини и съюзници. Съществува и писмено споразумение с тях. Достатъчно ядове си имаме и така, без твоите гротескни и — най-откровено ти го казвам — параноични фантасмагории. Така че, ако обичаш…
— Чуй ме аз какво ще ти кажа! — подхванал Гуилъм, но Джордж го отрязал:
— Влез във връзка с Кро. Отиди до дома му, ако се налага. Пътуването дотам може да ти поизбистри мисълта. Предай му, че Уестърби е станал свободен радикал и че е длъжен да ни уведоми незабавно, ако установи връзка с него. Той знае как да процедира.
Непреставащ да се разхожда пред редицата седалки, Фон проследил излизащия Гуилъм, а пестниците му не спирали да месят неуморно онова, което се намирало в тях.
В света на Джери също станало три след полунощ и съдържателката успяла да му намери самобръсначка, но не и чиста риза. Обръснал се и се поспретнал, доколкото могъл, но тялото продължавало да го боли от глава до пети. Надвесил се над спящата Лизи и й обещал да не се бави повече от два ча̀са, но се усъмнил дали изобщо го е чула. Все още помнел казаното от Ко: Колкото повече вестници публикуват в наше време снимки на красавици вместо политически статии, толкова по-големи са шансовете да изградим един дяволски по-свестен свят.