— От разузнаването на ВМС долагат, че флотилията от джонки се придвижва с около шест възела в час и се придържа плътно към очаквания курс — обявил Мърфи. — Напуснала риболовните райони точно в единайсет нула нула, все едно спазвала предсказания от нас график.
Изровил бил отнякъде комплект бакелитени лодчици, които можели да се закрепят върху картата, и гордо ги подредил в колона, насочена към остров По Той.
Мърфи се бил върнал, обаче колегите му били останали при Сам Колинс и Фон, така че в момента били само четирима.
— Рокхърст е намерил момичето — добавил тихо Гуилъм, оставяйки слушалката на другия телефон. Рамото почвало да го боли сериозно, та бил съвсем пребледнял.
— Къде? — попитал Смайли.
Мърфи се извърнал рязко от вратата.
А Мартело положил писалката върху бюрото, където водел протокол на събитията.
— Спипал я още с пристигането й на пристанище Абърдийн — разправял Гуилъм. — Върнала се била с някакъв чиновник от „Хонконгската и шанхайска банка“ и жена му.
— Признала ли е нещо? — попитал Мартело, преди Смайли да успее да отвори уста. — Къде е Уестърби?
— Не знаела — казал Гуилъм.
— Е, как така пък да не знае! — не искал да повярва Мартело.
— Скарали се били и си тръгнали с различни лодки. Рокхърст поиска да му дадем още един час да я обработи.
— А Ко? — намесил се Смайли. — Той къде е?
— Яхтата му е все още в пристанището на По Той — отвърнал Гуилъм. — Повечето други лодки си били заминали. Но яхтата на Ко е все още там, където е била и сутринта. Дремела си най-кротко и никой не се вясвал на палубата й, разправя Рокхърст.
Смайли забил поглед в морската карта, после изгледал Гуилъм, а накрая — картата на По Той.
— Ако приемем, че е съобщила и на Уестърби същото, което вече каза на Колинс — рекъл, — той няма начин да не е останал на острова.
— От какъв зор? — озадачил се на висок глас Мартело. — Какви има да ги дири точно пък той на точно този остров?
В съзнанието и на четиримата преминала цяла вечност.
— Да чака — казал Смайли.
— Какво да чака, ако смея да запитам? — не преставал да упорства Мартело.
Нито един от останалите не можел да види лицето на Смайли. То сякаш само си било създало сянката, в която да се скрие. Забелязали единствено, че раменете му се прегърбили, ръката му като че посегнала да свали очилата, но после се стоварила отчаяна, празна и победена върху масата от палисандрово дърво.
— Независимо какво решим да правим, на всяка цена трябва да оставим Нелсън да слезе на твърда земя — рекъл непоколебимо.
— И какво по-точно възнамеряваме да правим? — попитал настоятелно Мартело, след което станал и изобиколил масата. — Уестърби официално не е тук, Джордж. Той изобщо не се води за влязъл в колонията. И винаги може да се оттегли по същия проклет път!
— Не ми викай, ако обичаш — рекъл Смайли.
Но Мартело се направил, че не го чува.
— Въпросът е кое ще позволим да се случи — конспирацията или преебаването?
Гуилъм се бил извисил вече в целия си ръст и в продължение на бавно протичащия изключителен миг човек можел спокойно да допусне, че въпреки счупеното му рамо, бил готов да се опълчи физически на Мартело, за да не го допусне и крачка по-близо до седналия Смайли.
А Смайли само казал тихичко:
— Виждам, че зад теб има телефон, Питър. Ще бъдеш ли така добър да ми го подадеш?
С появата на пълната луна вятърът съвсем утихнал и морето се успокоило. Джери обаче не слязъл до самото заливче, а останал да бивакува на десетина метра над него, където имало удобен храст, зад който да се скрие. Дланите и коленете му били изпонаранени, някакъв клон успял да одере бузата му, но иначе бил в прекрасно настроение — гладен и нащрек. Покрай потта и опасното спускане, което осъществил, съвсем бил забравил за болката. Заливчето било по-голямо, отколкото преценил от върха, а вертикалните гранитни скали били надупчени от многобройни пещери. Напъвал се да предугади намеренията на Дрейк — така бил почнал да го нарича след откровенията на Лизи. Цял ден точно това го било занимавало. И бил стигнал до извода, че каквото и да възнамерявал да извърши Дрейк, щял да го извърши откъм морето, понеже било изключено да посмее да се спусне по тази кошмарна скала. Първоначално му минала идеята, че Дрейк може да направи опит да стигне до Нелсън преди дебаркирането на същия, но не виждал по какъв безопасен начин ще може Нелсън да се измъкне от флотилията за среща с брат си в открито море.