Небосводът станал съвсем черен, звездите изгрели и лунната пътека изсветляла. „А самият Уестърби? — запитал се. — Как би трябвало да постъпи сега агентът «А»? Понеже, ако не друго, в момента агентът «А» се намира на майната си от стандартните решения, на които са го обучавали в Сарат.“
„Дрейк обаче не би бил толкова глупав, че да се опита да докара яхтата си откъм тази страна на острова — решил Уестърби. — Прекалено тромава и дълбоко газеща била, че да рискува влизането в залив откъм наветрената страна на острова. Много по-лесно ще е с малка лодка или сампан, а най-добре — с гумена лодка.“ Заспускал се по отвесната скала дотогава, докато подметките му не опрели в камъчета, после се сгушил в скалата и загледал как вълните се блъскали в естествения вълнолом и фосфоресциращи искри се разлитали заедно с пяната.
„Тя трябва да се е прибрала вече — мислел си. — Ако е имала късмет, вече е успяла да се самопокани на гости в нечий дом и в момента омайва дечицата и топли дланите си около чаша горещ бульон.“ „Предай му, че оправдах доверието му“, казала му била, преди да се разделят.
Луната се изкачила на по-високо, но Джери продължавал да чака, фиксирайки очи върху най-тъмните места, за да изостри зрението си. После бил готов да се закълне, че над рева на морето чул особеното шляпане на вода по дървен борд и кратките изръмжавания на често включван и изключван извънбордов двигател. Но не видял никаква светлинка. Промъкнал се бавно покрай попадналата в сянка скала и се приближил, доколкото смеел, до ръба на водата, където пак се сгушил и задебнал. Някаква вълна успяла да го накваси до хълбоците, но в същия миг зърнал и онова, което очаквал — дъговидната каюта и извития нос на полюляващ се единствен закотвен сампан на не повече от двайсетина метра от него, на фона на лунната пътека. Чул шляпане, нечия тиха заповед, свил се, колкото му позволявал склонът, и забелязал как към брега гази предпазливо непогрешимият силует на Дрейк Ко с англо-френската му барета, следван от Тиу, който носел гушната като бебе щурмова пушка M-16. „Аха, ето те и теб най-после — рекъл Джери по-скоро на себе си, отколкото на Дрейк Ко. — В края на дългия път. Екзекуторът на Люк, убиецът на Фрости — няма значение дали си го извършил лично, или чрез други — любовникът на Лизи, бащата на Нелсън, братът на Нелсън. «Добре дошъл» казвам на човека, който цял живот винаги е изпълнявал обещанията си.“
И Дрейк мъкнел товар, но неговият не бил толкова жесток, още повече че Джери успял да изчисли дълго преди да потвърди зрително, че онова, което носел, било прожектор и акумулаторна батерия, сходни с оборудването, което самият той бил ползвал по време на ученията, провеждани от Цирка в устието на Хелфорд, с изключение на това, че в Цирка предпочитали ултравиолетовата светлина и калпавите специални очила за нощно виждане с телени рамки, през които нищо не се виждало при дъжд или пръски.
Двамата излезли с пъшкане на брега и по камъчетата се отправили към най-високата му точка, където, както вече бил постъпил и Джери, се слели с фона на черната скала. Разстоянието помежду им било, по негова преценка, около двайсетина метра. Някой изпъшкал, щракнала запалка, видели се огънчетата на две цигари и се чул тих говор на китайски. „Ох, защо и аз си нямах цигара“, рекъл си наум, после се навел, разтворил една от едрите си шепи и я напълнил с камъчета, след което се прокраднал възможно най-безшумно покрай основата на скалата по посока на двете огънчета. По негова преценка, стигнал на по-малко от три метра от тях. В лявата си ръка държал пистолета, а в дясната — камъчетата. Заслушал се в ритъма на вълните — как се засилвали, залитали и рухвали — и си дал сметка колко по-лесно щяло да му е да разговаря с Дрейк, след като успеел да отстрани Тиу.
Заел много бавно класическата поза на полеви играч по крикет: наклонил назад тяло, вдигнал левия лакът пред гърдите и изнесъл дясната ръка назад, за да хвърли с максимална сила. Поредната вълна бухнала, чул я как влачи към морето камъчета и как се засилил ревът от следващата прииждаща вълна. Не бързал. Дясната му ръка стояла отметната назад, а дланта му се потяла от стискане на камъчетата. И в мига, в който вълната се извисила до най-горната си точка, метнал с всички сили камъчетата срещу скалата над себе си, снишил се плътно до земята и впил поглед в двете цигарени огънчета. Изчакал да чуе как камъчетата изчукали по скалата над главата му и как шумно като градушка се затъркаляли надолу. В следващия миг чул и как Тиу тихичко изпсувал и видял как едното огънче излетяло нагоре, когато скочил на нозе със стиснатата в ръката му M-16, с насочено към върха на скалата дуло и с обърнат към Джери гръб. През това време Дрейк се скрил някъде встрани.