По-нататък току-що овластеният Смайли се видя принуден да направи преоценка на вече осветените пред обществото подразделения на Цирка в страната. Инстинктът му подсказваше да закрива всичко наред: и явочните квартири, станали вече съвсем явни и опасни; и „яслата“ в Сарат, където по традиция инструктираха и обучаваха агентите и новопостъпилите; и експерименталните звукозаписни лаборатории в Харлоу; и школата по химия в Аргайл; и морското училище при устието на река Хелфорд, където бивши моряци се упражняваха в черната магия на мореплаване с малки съдове, сякаш изпълняваха ритуалите на забравена религия; и базата за далекосъобщения в Кентърбъри. Него ако го питаха, за закриване беше и централата на спецовете кодоразбивачи в Бат.
— Махаме всичко наред — заявил по време на едно от посещенията си в кабинета на Лейкон.
— А после? — запитал Лейкон, озадачен от решимостта, която беше станала още по-видима у Смайли след онзи провал в Сочи.
— Почваме от нулата.
— Разбирам — казал Лейкон, което, естествено, означавало, че нищо не му било ясно. По време на разговора не спрял да изучава изпратените му от Министерството на финансите листове с числа.
— По необяснима за мен причина „яслата“ в Сарат се води към бюджета на военните — констатирал замислено Лейкон. — И няма нищо общо с твоя змийски фонд. А разходите за Харлоу се поемат от Министерството на външните работи, където, сигурен съм, отдавна са забравили за този факт. Школата в Аргайл е под крилото на Министерството на отбраната и силно се съмнявам дали изобщо подозират за съществуването й. Кентърбъри е към пощите, а Хелфърд — към военноморския флот. С огромно удоволствие отбелязвам, че към бюджета на Министерството на външните работи се числи и Бат, въпреки особеното мнение на Мартиндейл, вписано преди шест години и също избледняло в официалната памет. Което ще рече, че на нас не ни костват нищичко. Не съм ли прав?
— Но са абсолютен баласт — запънал се Смайли. — Но докато ги има, не можем с нищо друго да ги сменим. Сарат отдавна замина на кино, Хелфърд замира, Аргайл е станала за смях. А що се отнася до кодоразбивачите, те от пет години работят почти непрекъснато в полза на Карла.
— „Карла“ ще рече московският Център, нали така?
— Не. Имам предвид отдела, отговарял за Хейдън, плюс още половин дузина други…
— Разбирам те напълно. Но ако не възразяваш, нека се придържаме към установените институции, а не да падаме на личностно ниво, заради което после ще се срамуваме. Нали точно в това е смисълът на институциите, все пак? — И Лейкон зачукал ритмично с края на молива по бюрото. Чак по някое време вдигнал глава и огледал въпросително Смайли. — Да, в крайна сметка именно ти си главният ни градинар в момента, Джордж, така че от теб зависи какво ще подкастряш и какво ще изкорениш. Но изпитвам ужас от мисълта какво би сторил, ако се развилнееш с брадвата си и по моята част от градината. Тези подразделения са изключително ценни активи. Премахнеш ли ги сега, никога няма да успееш да ги възстановиш. По-късно, като стъпиш отново на крака, може и да ги продадеш и да се сдобиеш с нещо по-свястно. Но не бива да се освобождаваш от тях в сегашната пазарна криза, нали ме разбираш? По-добре изчакай да дойде време, в което ще ти донесат печалба.
Макар и неохотно, Смайли се беше преклонил пред така дадения му съвет.
И на връх всичките струпали му се главоболия се стигна до онова мрачно понеделнишко утро, в което извършваната от Министерството на финансите ревизия разкри сериозни пропуски в управлението на змийския фонд на Цирка през петте години, предшествали замразяването на фонда вследствие на грехопадението. Смайли се видя принуден да свика импровизиран съд, пред който пенсиониран вече възрастен счетоводител рухна и през сълзи си призна за срамното си увлечение по млада служителка в деловодството на Цирка, по чиято свирка бил играл. После старецът се прибрал у дома и в ужасен изблик на угризение се обесил. Противно на категоричните съвети от страна на Гуилъм, Смайли все пак отиде на погребението.
Но в крайна сметка остава налице фактът, че въпреки цялото крайно неубедително начало Джордж Смайли премина в нападение още от първите седмици след завръщането си.
Атаката, в която тръгна, се основаваше най-вече на философски принципи, на второ място — на теоретични съображения и едва в последна сметка — на драматичната поява на конкретен човек — ненадминатият комарджия Сам Колинс.