Джери първо изтресъл Тиу с всичка сила с пистолета си, като гледал пръстите му да са скрити зад халката на спусъка. Втори удар му нанесъл със затворената си дясна ръка — удар с всичка сила с две кокалчета, при който „китката е извъртяна надолу и продължава да се извърта“, както ги били учили в Сарат, и с мощно завършващо движение. Накрая посрещнал скулата на падащия Тиу с цялата тежест на засилената дясна обувка и чул силното изпукване на затварящата се челюст. Навел се, взел карабината и стоварил приклада й в бъбреците на Тиу, мислейки си гневно както за Люк и Фрост, така и за просташката шега на Тиу, че заради Лизи можел да си направи труда да отиде от Коулун до Хонконг, но не и по-далеч. „Имаш много здраве от конския репортер“, рекъл му на ума си. И чак тогава погледнал към Дрейк, който бил излязъл напред, но все още представлявал само черно петно на фона на морето — разкривен силует с уши като от маслено тесто, щръкнали изпод странната му барета. Вятърът, който пак се бил усилил — или може би Джери едва сега му бил обърнал внимание, — виел сред скалите зад тях и издувал торбестия панталон на Дрейк.
— Мистър Уестърби английския журналист ли виждам? — попитал със същия онзи дълбок и рязък глас, който Джери помнел от хиподрума „Хепи Вали“.
— Същият — рекъл Джери.
— Вие сте силно ангажиран политически, мистър Уестърби. Какво, по дяволите, търсите тук?
Джери се мъчел да успокои дишането си, а и в момента не бил съвсем готов да отговори на въпроса му.
— Мистър Рикардо е споделил с хората ми, че целта ви е да ме изнудвате. Парите ли са крайната ви цел, мистър Уестърби?
— Нося ви съобщение от приятелката ви — казал Джери, понеже сметнал, че е редно първо да изпълни това свое обещание. — Помоли ме да ви предам, че е оправдала доверието ви. Тя е на ваша страна.
— Аз нямам страна, мистър Уестърби. Аз съм еднолична армия. Какво искате всъщност? Мистър Маршал е споделил с хората ми, че сте някакъв герой. Но героите са изключително силно ангажирани в политическо отношение, мистър Уестърби. И ни най-малко не ме привличат.
— Дойдох да ви предупредя. На тях им е нужен Нелсън. В никакъв случай не го водете в Хонконг. Пипнат ли го — край с него. Такива неща са му замислили, че ще му стигнат за цял живот. И на вас са хвърлили око. И чакат на опашка и за двама ви.
— Какво всъщност искате, мистър Уестърби?
— Сделка.
— На никому целта не е сделка. Всеки преследва някаква стока. А сделката е само средство за придобиване на стоката. Вие какво искате? — повторил Дрейк с вече заповеднически тон. — Кажете ми, моля ви.
— Купили сте си момичето с живота на Рикардо — казал Джери. Та си мислех дали пък аз не мога да я откупя с живота на Нелсън. Ще преговарям с тях от ваше име. Знам те какво искат. И ще се съгласят.
„Пъхам за последен път крак в последната ми врата“, помислил си.
— Политическо споразумение ли ми предлагате, мистър Уестърби? С вашите хора ли? Цял куп политически споразумения съм сключвал досега с тях. Убеждаваха ме, че Бог обичал децата. Да сте виждали някога Бог да обича азиатско дете, мистър Уестърби? Разправяха ми, че Бог бил гвайло, а майка му била жълтокоса. Внушаваха ми, че Бог бил миролюбив, а пък аз четох някъде, че в Христовото царство е имало най-много граждански войни. Казваха ми, че…
— Брат ви се намира точно зад гърба ви, мистър Ко.
Дрейк се извърнал. Отляво, откъм изток, над дузина джонки се носели на юг, потръпвайки с издутите си платна в килватерна колона; пресичали лунната пътека с едва присвяткващи светлини. Дрейк се свлякъл на колене и почнал трескаво да опипва къде е оставил прожектора. Джери намерил триногата и рязко я разтворил; Дрейк тръгнал да поставя отгоре й прожектора, но тъй като ръцете му треперели необуздано, се наложило да се възползва от помощта на Джери. После Джери грабнал кабелите, светнал си с клечка кибрит и ги защипал към клемите. Застанали един до друг с вперени в морето погледи. Дрейк присветнал с прожектора веднъж — червено, и втори път — зелено.