— Избързвате — подсказал му тихо Джери. — По-спокойно, за да не объркате всичко.
Отместил го леко настрани, привел се над окуляра и огледал колоната от движещи се лодки.
— Коя ми трябва? — попитал.
— Последната — отвърнал Дрейк.
Тя все още се привиждала на Джери като бегла сянка, но той успял да я задържи в окуляра и пак подал сигнала — червено, после зелено — и само след миг чул щастливия вик на Дрейк, който съзрял идващия от отвъд водата отговор.
— Това достатъчно ли ще му е, за да определи курса си? — попитал Джери.
— Разбира се — отвърнал Дрейк, без да отлепва очи от морето. — Абсолютно достатъчно ще му е.
— Тогава стойте мирно и не предприемайте нищо повече.
Дрейк се извърнал; личало му силно колко е развълнуван и какви надежди възлага на предстоящата среща.
— Държа обаче да ви уведомя най-недвусмислено, мистър Уестърби: само ако ми играете някакъв номер във връзка с брат ми Нелсън, вашият християнски баптистки рай ще ви се стори песен в сравнение с онова, което моите хора ще ви причинят. Но помогнете ли ми — всичко ще ви дам. Това е моят договор, а аз през живота си съм изпълнил всичките си договори. И брат ми е сключвал определени договори. — И пак се загледал в морето.
Челните джонки вече се били изгубили от поглед. Виждали се само последните. На Джери му се сторило, че дочува от много далеч неравномерното боботене на двигател, но в същото време осъзнал до каква степен блуждаят мислите му в момента и че като нищо може да се е заблудил от разбиването на вълните. Луната се скрила зад върха и сянката му паднала като черно острие на кама върху морето, та сребристите участъци останали само в далечината. А превилият се над прожектора Дрейк пак възкликнал радостно:
— Вижте! Вижте какво става, мистър Уестърби!
Джери успял да различи в окуляра единствена призрачна джонка, обозначила се само с три бледи светлини — две зелени на мачтата и една червена на десния борд, — която се приближавала насреща им. Но щом джонката преминала от сребристото море в черното, я изгубил от поглед. Зад гърба си чул как Тиу изстенал. Дрейк обаче не му обърнал внимание, ами продължил да стои приведен с прилепено към окуляра око; едната му ръка била разперена настрани като на викториански фотограф, а от устата му се заотронвали призиви на китайски. Джери изтичал по камъчетата, измъкнал пистолета изпод колана на Тиу, взел отново карабината M-16, отнесъл и двете оръжия до брега и ги метнал в морето. Дрейк тъкмо се канел да повтори сигнала, но за щастие, не могъл да напипа копчето и Джери успял да го възпре.
На Джери пак му се сторило, че чува боботене, но този път на два двигателя, не само на един. Изтичал до носа, огледал се тревожно и на север, и на юг, търсейки да забележи приближаващ се патрулен катер, но пак нищо не видял и стоварил вината върху прибоя и пренапрегнатото си въображение. Само джонката успяла да се приближи още по-наблизо до острова и високото й, приличащо на прилепово крило кафяво платно изведнъж му се сторило огромно и ужасно видимо на фона на небето. Дрейк се бил втурнал до ръба на водата и крещял и ръкомахал по посока на морето.
— И говорете по-тихо! — изсъскал Джери иззад гърба му.
Но Дрейк не обръщал вече и капка внимание на Джери: целият живот на Дрейк Ко вече бил устремен към Нелсън. Използвайки за̀вета от близкия нос, до люлеещата се джонка чакал прилепен сампан. Луната излязла от укритието си и Джери забравил за миг всичките си тревоги, докато гледал как дребничката, но и яка фигурка — пълна физическа антитеза на Дрейк — се прехвърлила през борда със сивата си ватенка и голям пролетарски каскет и скочила в очакващите го обятия на екипажа на сампана. Дрейк Ко пак се провикнал от възторг; джонката изпънала платната си и свърнала покрай носа; над скалите останали да се виждат само зелените светлини на мачтата й, а скоро и те изчезнали. Сампанът се отправил към брега и Джери разпознал застаналата на носа набита фигура на Нелсън, който махал с две ръце, а на брега с барета в ръка танцувал като луд Дрейк Ко и отвръщал на маханията му.
Боботенето на двигателите ставало все по-силно, но Джери така и не успявал да определи местонахождението им. Морето било празно, а над главата си виждал единствено оформения като чук сипей и върха му, който чернеел на фона на звездите. Двамата братя се хвърлили в обятията си и останали така за дълго, без да помръдват.